Ние сме индианците на Европа.

Ние се продаваме не за стъклени мъниста, за дебели пачки навярно, но по-лошото е че не от наивност или простосърдечност, а от корист и гнилост.

Този уикенд доста време загубих да се обяснявам за антилибералните си нагласи и анти СЕТА настроения.

Много било хубаво и щяло да дръпне юргана, под който пърди необезпокояван българският, безхаберен производител (по Атанас Славов, напомнено от ФБ приятелка) въвеждането на това споразумение. Викам и то хубаво пърди българинът дето за всичко си е виновен, ама да пущаш някой да ти дърпа юргана е някак …несамосъхранително.

Най-меко казано.

А и от ГМО-то,  газовете са с интензитет и мощност на биологично оръжие, така че нека си се душим самоизтребително само на наша територия.

Друга другарка, от дълги година обдишана с европейски въздух, от дълги години ми разправя какво е предлагането във Виена, в магазините и как, като било така за австриеца, така следвало да е и за българина – внос и местни артикули.

То добре, опитвам се да обясня антагонизма си, ама една австрийска верига, която си изпружи сградите в сигнални цветове в центъра на София, така както във Виена, не може да ги видиш един лев да внася в нашата хазна, даже нулеви доходи декларира. Да се чудиш от де са и парите за нестихващите реклами?

Тя, тази същата верига, налага брутално рестриктивна политика по отношение на българските продукти и производители и облага с какви ли не такси клетите ползватели на щандовете и площите и.  

Друг пример ми привежда ентусиазирана еврочиновничка, която е жив свидетел на просперитета на държавата, в която живее и се развива професионално. 

Малкият и среден бизнес бил обзет от нестихваща радост при новината за СЕТА. Викам им, момичета, у нас малък и среден бизнес е мираж, селско стопанство има само на картинка, на последни издихания са, каква конкуренция, за какъв размах и мащаби ми говорите?! За една година фалират хиляди фирми за производство на стоки, които не издържат на вноса – евтин, безпроблемен, гостоприемен.

България, написа преди време един професор във ФБ се превърна в пазарна ниша. Дори територия не е вече. А професорът ги разбира тези неща. 

Започнахме разговора от Нинова, която им беше виновна, защото узурпирала народа и му викала „моя народ“ и да ви кажа, то и на мен не ми е приятно, че баш на столетницата лидерът се изрепчи на ония самонадеяни костюми в Брюксел.  

Ама че излезе по-ербап и по–мъж от Бистришкия тигър, излезе.  Запънала се е като рак на бързей Нинова и вика :“Няма да ни учите да живеем“ или нещо такова. То си е така. Ние добре, зле, повече зле, ама 1300 години си живеем. И езика си говорим, и киселото мляко си ядем, вярно че все по-йогурт, но така ще е.  Щели да ни пускат без визи в Канада. Ако подпишем обаче.

Аз мисля , че скоро и с безплатни полети ще ни извозват. Съвсем сериозна съм. Че защо да не ни искат? Бежанците по ли са стока?

А и за пазарната ниша ми се чини, че имат планове.

Както умно подсети пак един приятел в мрежите - договорът на индианците от Канада с „Хъдсън бей“, корпорация, която сега настъпва към Европа, включвал осигуряване на свободно преминаване, търговия и използване на земята им от амеркинците за добиване на злато и т.н, като в замяна получавали разрешение да напускат от време на време резервата си.

То като сме демокрация и светът толкова се вълнува от темата СЕТА, не е ли редно да се започне разговор защо подминахме опцията референдум?

Това е един от най-важните въпроси за икономиката и бъдещето на страната все пак…

Но за разлика от индианците, които държали да умрат на земята си, ние лесно се мятаме на самолета в поиск на по-достъпно ГМО и по-голяма плазма.

Такива ми ти работи покрай СЕТА и покрай изборите, и внезапно осеферилото се БСП. Лошото е, че зорлем ще активират традиционно десните или пасивните с все още остатъчен разум в тяхна полза. То бива пубертетна жлъч и безадресна раздразнителност, бива рипанье срещу въобръжаем нападате,  ама щом чувам хора, дето само при споменаването на Нинова излизаха от стаята да се чудят какво става и бива ли по тема като СЕТА да се клати лодката... Значи обединението се отлага, поне до идните избори, ако има хартисали индианци, пардон електорат.

 

Ние сме си виновни, все това слушам, а и аз често го повтарям. За да сме на този хал ние сме си били виновни, защото, както ми припомни Веселина Седларска, българинът бил мързелив и освен да пърди под юргана за друго не ставал, търговски вериги един лев не внасят в българската хазна, че даже са на загуба според собствените им сметки и декларации, ама тя не ми хваща вяра. Нито за доведените до отчаяние малки и средни производители, нито за агрополитиките, които доведоха до крах земеделието, нито, че нашите прасета, които трябваше да оттглеждаме в условията на хуманност и ведрина няма кой да ги купува.

А пък на нашия пазар са скъпи, защото има внос на нещо като археоптерикси, съдейки по давността им умело прикрита при преопаковането и предлагането в същите търговски вериги, продаващи на благотворителни цени, съдейки по рекламите, с които ни облъчват.

Но за СЕТА и чудесния ефект върху непредприемчивостта и неповратливостта на икономиката ни, която щяла да предизвика тази неоколониална инициатива, подкрепена от европартокрацията и съдейки по съдбата на Юнкер, който беше назначен в Голдмън сакс, щедро възмездена за „диалогичността“. Забравени са протестите, в затишието просто ни беше съобщено, че са гласували. Нашите представители, онези които би следвало да бранят интересите ни в ЕК са гасували.

И тук следва възмущението от Нинова, която как така се проявявала като говорител на нацията?

Хич не ми е приятно, че точно лидерът на столетницата прояви мъжество немислимо за бистришкия тигър и компания. Дори Джамбазки, видяхме в един списък, че е гласувал и така и не разбрахме окончателно е ли войводата предал четата или не е.

***

„Фалшивите новини са голям проблем. Трябва да разпространяваме това, което виждаме и чуваме, за да противодействаме на фалшивите новини.". Това улових с периферния си слух да съветва със загрижен тон в неделната утрин председателят на Националния предизборен щаб на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов. На това пък се натъктнах в „Труд” малко по-късно пак от същия автор на семинар някъде в Търново. И се замислих.

За пост-истината и за това, което чуваме и виждаме. На него казва политикът Цветанов да вярваме, а не на анализите, интерпретациите и инсинуациите.

Аз така го разбирам, предполагам и вие. А какво виждам и чувам?

Виждам самоуверени, нагли без грам намерение да се покаят, камо ли да се откажат от политиката деца на лейтенат Шмит, натикани в скъпи костюми и самоуверено обещаващи същите, ама съвсем същичките муцуни, които и пенсиите можеха да вдигнат, и образованието да спасят и да раздадат възмездие на крадците и убийците на национланата идея и селско стопанство, и малък, и среден бизнес…

Сега по силата на какво да повярвам, че това, което чувам и виждам е ново? И защо да му вярвам? Ама ние се познаваме, г-н Цветанов. И с вас, и с целия отбор шампиони по разхищение и слугинаж.