„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш но своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.”
На 19 юни - Денят на Преподобний Паисий Хилендарски, да си припомним неговите думи, написани в „История славянобългарска“. Точно 256 години от написването на Библията на нашето Възраждане, променила хода на историята ни, казаното от скромния монах все още ни дава повод за размисъл. Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска”, която ще изиграе огромна роля в нашето Възраждане, през 1762 година.
Неговата книга цели да запали искрата на националното самосъзнание на предците ни в тежките времена на османско владичество чрез разказа за славното българско минало. Значимостта на „История славяноболгарская” за пробуждане на нацикнига
оналното самосъзнание на българите през Възраждането прави Паисий Хилендарски една от най-почитаните фигури в нашата история.
Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години, от 1760 до 1762 година. Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и един важен завет: „Преписвайте я и платете да ви я препишат”. Въпреки че при посещението си в „немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска „Историята” да бъде преписвана на ръка, защото според него такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици.
Историческата наука познава около 70 преписа на най-българската книга, но до нас реално са достигнали около 40. Освен многобройните преписи, Паисиевата история е издавана е и в по-ново време. Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на „История славяноболгарская”, на 26 юни 1962 година Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.
Неговата книга цели да запали искрата на националното самосъзнание на предците ни в тежките времена на османско владичество чрез разказа за славното българско минало. Значимостта на „История славяноболгарская” за пробуждане на нацикнига
оналното самосъзнание на българите през Възраждането прави Паисий Хилендарски една от най-почитаните фигури в нашата история.
Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години, от 1760 до 1762 година. Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и един важен завет: „Преписвайте я и платете да ви я препишат”. Въпреки че при посещението си в „немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска „Историята” да бъде преписвана на ръка, защото според него такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици.
Историческата наука познава около 70 преписа на най-българската книга, но до нас реално са достигнали около 40. Освен многобройните преписи, Паисиевата история е издавана е и в по-ново време. Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на „История славяноболгарская”, на 26 юни 1962 година Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.
