Понеже все пак списвам блог с (предимно) политически коментари, се чудех, дали на годишнината от “коледния” скандал с прогонването на Лютви Местан по руска заповед от председателския пост в ДПС няма да произтече някаво събитие. И докато се чудех, едно друго “ политическо събитие” ме навести лично.

На връх празника във връзка с хостинг акаунта ivobg  и асоциирания към него домейн ivo.bg  към уеб сайта са стартирани множество заявки от различни чуждестранни IP адреси, които осъществяват pingback атаки посредством XML-RPC функциите на WordPress.

Казано накратко, престъпници са се опитали организирано да ми затворят устата. Явно са разчитали на евентуалната празнично приспана бдителност на техническите лица, които се грижат това да не се случва, но нали “по Коледа стават чудеса”…

Престъпното “чудо” с блокирането на ivo.bg не се състоя. Организираната престъпна група се е провалила.  Но фактът, че с такъв хъс и постоянство продължават да опитват, ще приема за признание за някаква моя значимост. Изглежда ми като налудничав коледен подарък от онези, които искат да ме удавят в злобата на своята анонимност.

Свикнал съм да ме ругаят и “празнично”. Но май не съм от най-смирените християни, след като не приемам да ми честят Рождеството

в комплект с ругатни- това е перверзия, на която са способни само болни мозъци.

Преди броени дни сръчни измамници, ловко оформящи запитване на английски ( уж) от името на голяма компания , чиито услуги ползвам за евентуални преводи и дарения, се опитаха да ме мотивират да им предоставя личните си данни в подробности. Съпругата ми твърди, че това си е “само” криминално деяние, защото и на нея й се е случвало…

По всичко личи, че съм имал успешна трудова година. Ако се съди по щурма на злобарите, вероятно съм си свършил добра работа по тяхното изнервяне.

Имам за тях още по-лоша новина от провала на атаката им: съотношението между добрите хора с които общувам ( в блога и изобщо) и тях прави престъпните им напъни да изглеждат пренебрежимо дребни. Всъщност това е истинската причина , поради която изобщо им обръщам внимание чрез публична реакция.

За изненада на “вразите”, те са онези, които са принудени да се крият, когато вършат гадостите си, което е форма на неосъзнато самопризнание за отвратителността на собствените им деяния. Докато ние сме заедно и не ни пука от тях. Защото сме прави.

Хората, които стоят зад националноосвободителна кауза след дълъг перод на колониализъм , противопоставят се на тиранията и простотията, навсякъде и винаги са прави.

Честито Рождество Христово, добри хора!

Share on Facebook