Микеле Коради е италиански младеж от град Падуа, който е роден в България с името Васко Колев Илиев. Изоставен е от биологичната си майка веднага след раждането, съобщава bTV.

След две години в институция, детето Васко е осиновено от италианското семейство Коради. Целият му съзнателен живот преминава в Италия. Родителите му са католици, които го възпитават в християнските ценности, учи в хубаво училище. Купуват му кон, защото тези животни са страстта на Микеле и го записват на курсове по езда. Майката на Микеле, Адриана Такия, смята, че първите две години на Микеле в дома за изоставени деца са нанесли отпечатък на целия му живот. 

 

Семейството му никога не е крило от него истината за осиновяването, но никой от тях не знае коя е майката заради тайната на осиновяването у нас. Обсебен от идеята да открие миналото си, Микеле къса връзките си със своите родители, приятели, учители, воден от едно единствено желание – да открие коя е жената, дала му живот. „Когато открих документите за осиновяването ми веднага се запитах какъв човек, какъв „чужденец” е моята майка, какво е това име, от какъв етнос е. Искам да видя моята майка. В този момент искам да тръгна към нея, да я видя, пеша да тръгна , по всякакъв начин.“ Учителите на Микеле също са свидетели на нарастващото му желание да намери жената, която го е родила.
 

 „Първото нещо, което си помислихме когато го взехме от институцията беше дали не е глух. Той не просто не разбираше нито една дума, но той не реагираше, не ни поглеждаше, когато му говорехме, защото никой никога не беше разговарял с него. Той дори не знаеше името си. Тези преживявания оказват влияние на целия му живот и на всичките му връзки с други хора. Той има трудност, той не може да разбере, когато някой го обича. Това е което създава трудност в целия му живот“, разказва Адриана. С влизането му тийнейджърските години, животът на Микеле се подчинява на една единствена цел – да открие биологичната си майка. „Не се чувствам италианец. Живея сред италианци, но имам българска кръв, имам циганска кръв“, твърди Микеле. 

 

„Той ежедневно е подвластен на една единствена важна за него мисъл. Да открие майка си”, разказва учителката на Микеле от гимназията Берто Карла. „Той не възприема живота си такъв, какъвто е от момента, в който стана тийнеджър. Той беше обсебен от идеята да ги намери. И всеки ден продължаваше търсенето. Мисълта започна да става толкова значима за него, че се превърна в най-важното нещо в живота му. Мисля, че неговите майка и баща са много добри хора, те го обичат. Те са посветили целия си живот на Микеле. Той знае това, но за него това не е достатъчно.“ 

 

Психолозите, които работят с Микеле, съветват родителите му да направят всичко възможно и да открият биологичната майка, за да може осиновеното момче да сглоби липсващата част от пъзела на миналото си. Когато става на 18 години Микеле и родителите му предприемат пътуване до България, за да открият майката. Но законът у нас, който пази тайната на осиновяването, прави тази мисия невъзможна. И в дома за изоставени деца в Плевен, и в общината отказват да дадат информация къде живее майката. Когато се връща в Италия Микеле се влошава още повече и влиза в психиатрична клиника. „Лекарите ми казват, че имам болестта на изоставения“, споделя Микеле и ни казва, че приема медикаменти, за да крепи психиката си.
 

 

Две години след неуспешния опит да открие родителите си, една публикация на отчаяния Микеле във фейбук група на град Плевен е на път да преобърне живота му. Там дават информация на Микеле за адреса на майката. 

Екип на bTV проверява информацията и открива жената, родила Васко. Оказва се, че Микеле има 11 братя и сестри и над 80 племенника в Бъркач. Роден като Васко Колев Илиев от Бъркач, 20 години по-късно той се завръща като  Микеле Коради от Падуа.