Lentata.com публикува едно читателско писмо за доброто. Колко е важно да бъдеш добър и откъде идва това желание – размисли по повод проект „Добри момчета” на Мартин Карбовски в предаването „Втори план” тази неделя.
Вижте видеото тук, а после и коментара на Радостина Малинова.
Г-н Карбовски, искам да Ви поздравя за Проекта „Добри момчета”.
Гледала съм стотици ваши предавания, не спирам да следя всичко, което правите, но за първи път Ви пиша, защото този епизод ме докосна особено.
Първите 5 минути, си впечатлен само от ужасяващите снимки на обектите, които са чистили, а после осъзнаваш колко истинска и трогателна е тази история.
Организация „Костови” е клиника, комуна, казарма или просто място, където с помощта на честен труд можеш да рестартираш, да се излекуваш, да осъзнаеш, да се промениш. Това не е държавна организация, а участниците в нея не влизат по програма, не са изпратени от специалисти или близки.
В този случай имаме две страни, „някой” и „участници”.
„Някой” е осъзнал, че може да помогне на аутсайдери, прецакани, лоши, грешни момчета и да ги превърне в добри. Защо? Защото този „някой” е разбрал най-важното - бъди добър и зарази, колкото се може повече хора с тази доброта. „Участниците” са от другата страна.
Те отиват сами, доброволно в тази организация. Искат промяна, искат да са положителни герои някой ден и са готови да работят, да се излекуват, да преосмислят. Защо?
Откъде идва желанието да си добър?
Отговор:
Само след като си опознал адската болка може да си истински щастлив и да пожелаеш да правиш добро.
- трябва да изстрадаш, ама много и силно (да те прецакат или да се самопрецакаш, да загубиш нещо, някой, абе да опознаеш някаква страшна болка, гадост);
- да бъдеш разтърсен;
- после да решиш да се бориш, да го поискаш;
-след това някой да се появи и да ти помогне;
- и накрая, когато победиш, да си интелигентен и емоционално богат, за да си направиш изводите.
Възхищавам се на г-н Костов и лично аз се надявам да постигна подобен на неговия успех - да бъда полезна на някой, да успея да помогна. Защо? Защото бях като момчетата. Страдах, борих се, някой беше добър с мен (в моя случай бяха много хора), победих, изпитах истинско щастие и накрая си направих изводи.
Болката е различна, не всеки иска да се бори, помагащи хора винаги има, осъзнаването и катарзиса не е за всеки.
Показвайте повече такива истински истории. Трабва да разберем, че ако пороците са заразни, то и добродетелите са със същия произход. Само трябва да се заразим и да ги пренесем, да ги предадем. Да бъдем болно, заразено общество, но с добродетели.
Успех на „добрите момчета”!
