Нямам никакви претенции да съм адвокат на Варна и варненци, но и никакви съмнения нямам също така, че днес Борисов направи решителна крачка към морето край града с политически камък на шията, на който сам написа: „Варна е село без магистрала „Хемус”.   Тази своя стара теза Борисов повтори днес от екрана на Нова телевизия само часове преди края на предизборната капания и нямам съмнение, че е ядосал доста избиратели(те) в града.   Отгоре на всичко премиерът също толкова „дипломатично” наля огън в местния патриотизъм с допълнителната реплика, че без северната магистрала морската ни столица скоро ще изостане зад Бургас и южното Черноморие „ на светлинни години”.   Това е толкова тактично, колкото да отидеш на мач на ЦСКА и да викаш „само Левски”, след което да очакваш целувки и прегръдки.   Не съм запознат с раздаването на порциите по райони и градове, но не е за вярване, че Борисов прави безплатно подобно изказване ( за втори път) в полза на конкуренцията- която и да е тя.   Или го надценявам защото той просто така си плямпа?   В неделя, на 25 октомври , когато съм поканен да участвам като коментатор в едно от предизборното студио след края на първия тур на изборите, си запазвам правото да продължа тези разсъждения.   Ако бъркам в предположенията си за ядосаните граждани на града съм готов да се съглася ( дори с Борисов), че варненци наистина са загубили гражданския си инстинкт ( за да не употребявам и аз обидни квалификации за овце и прочее селско – стопански метафори). Не че това би било голямо изключение спрямо примирена маса хора в България, но все пак храня надежда да видя, дали този път бунтът на Варна ще бъде по-спонтанен от онзи, който в най-голяма степен подпали недоволството срещу властта на Борисов през пролетта на 2013 г.     И все пак, за да остана верен на принципа си да не се включвам в хора на нищоговоренето като коментатор чрез стандартния за всякакъв „анализ” финал в стил „бъдещето ще покаже”, ще се обзаложа, че бъдещето ще покаже, че Борисов не е плямпал случайно.   Знаете ли защо съм толкова убеден? Много просто. Защото този път водещите му зададоха най-важния въпрос, който в 99 на сто от случаите му спестяват в интервютата. Поискаха от него в последните секунди на интервюто да каже дали е повече на страната на Запада или на Русия. Вместо да даде проатлантическия отговор, че България вече е избрала да бъде западен съюзник, той само промълви неутралното, че сме член на ЕС. Точно като своя приятел Георги Първанов, когато издекламира в присъствието на американския президент Джорд Буш пред камерите и микрофоните, че си бил еднакво близък с „Джордж и с Владимир”.   Уж се опитва да се обозначи като независим от Кремъл, но не посмя да използва случая, когато би могъл да заяви тази независимост ясно и без увъртания.   С други думи, Борисов много, много внимава какво говори по важния въпрос за избора му между Запада и Русия и не прави грешки на езика, поради което няма как да го заподозра в „невнимание” и за „някаква си” Варна- казал е за нея точно толкова, колкото е решил да каже. Share on Facebook