Властите в немския град Щралзунд, провинция Мекленбург-Предна Померания, разрешиха строителството на газопровода „Северен поток-2” в континенталния шелф на Федерална Република Германия, съобщават местни средства за масова информация, цитирани от a-specto.bg.
Министерството на енергетиката на федералната провинция потвърди новината като съобщи, че разрешението датира от 2 ноември тази година. Коментирайки новината, представителите на компанията Nord Stream 2, реализираща руско-европейския проект, нарекоха събитието първа крачка по пътя към получаването на общо разрешение за строителство от Германия.
Информацията идва на фона на усилената подготовка за изграждане на енергийния инфраструктурен проект. Преди броени дни руската компания „Газпром”, крупен акционер в проекта, съобщи, че вече са подписани всички договори за доставка на необходимите за строителството суровини, материали и услуги.
Работата над проекта не спира въпреки сериозната съпротива срещу инициатива от Съединените щати и опитите на Европейската комисия да създаде обструкции. САЩ имат три основателни причини да се противопоставят на енергийната инициатива. На първо място е желанието да се разчисти конкуренцията на Русия и по този начин да се освободи европейският пазар за американския шистов газ.
Освен това провалянето на „Северен поток-2” ще облагодетелства Украйна, съюзник на Вашингтон, която беше подлъгана и изоставена след Майдана от 2014 г. Ако руско-германският газопровод бъде построен, то Киев ще загуби милиарди долари от транзитни такси и ще деградира като никому ненужна периферия. Не на последно място, с блокирането на „Северен поток-2” САЩ се надяват да отслабят сериозните икономически връзки между Русия и Европа, което е първостепенна стратегическа задача.
В проекта за газопровод по дъното на Балтийско море, който да удвои капацитета на съществуващия „Северен поток”, участват някои от най-големите европейски компании като EON, Engie, Royal Dutch Shell, OMV и BASF. Според разчетите новото трасе трябва да бъде въведено в експлоатация до края на 2019 г.
Тръбопроводът се ползва с политическата поддръжка на Берлин, Виена и Москва, откъдето зачестяват съвместните декларации за подкрепа. Изказванията на германската страна акцентират върху частния пазарен характер на проекта и отхвърлят призивите за оказване на политическо давление като противоречащо на принципите на свободния пазар.
Германия е най-големият вносител на „синьо гориво” в света, като през 2016 г. близо една четвърт от доставките на природен газ в Европа са отивали за германските домакинства и промишлени консуматори. Вносът на евтини енергоносители е жизненоважен за конкурентоспособността на германската икономика на глобалния пазар.
Министерството на енергетиката на федералната провинция потвърди новината като съобщи, че разрешението датира от 2 ноември тази година. Коментирайки новината, представителите на компанията Nord Stream 2, реализираща руско-европейския проект, нарекоха събитието първа крачка по пътя към получаването на общо разрешение за строителство от Германия.
Информацията идва на фона на усилената подготовка за изграждане на енергийния инфраструктурен проект. Преди броени дни руската компания „Газпром”, крупен акционер в проекта, съобщи, че вече са подписани всички договори за доставка на необходимите за строителството суровини, материали и услуги.
Работата над проекта не спира въпреки сериозната съпротива срещу инициатива от Съединените щати и опитите на Европейската комисия да създаде обструкции. САЩ имат три основателни причини да се противопоставят на енергийната инициатива. На първо място е желанието да се разчисти конкуренцията на Русия и по този начин да се освободи европейският пазар за американския шистов газ.
Освен това провалянето на „Северен поток-2” ще облагодетелства Украйна, съюзник на Вашингтон, която беше подлъгана и изоставена след Майдана от 2014 г. Ако руско-германският газопровод бъде построен, то Киев ще загуби милиарди долари от транзитни такси и ще деградира като никому ненужна периферия. Не на последно място, с блокирането на „Северен поток-2” САЩ се надяват да отслабят сериозните икономически връзки между Русия и Европа, което е първостепенна стратегическа задача.
В проекта за газопровод по дъното на Балтийско море, който да удвои капацитета на съществуващия „Северен поток”, участват някои от най-големите европейски компании като EON, Engie, Royal Dutch Shell, OMV и BASF. Според разчетите новото трасе трябва да бъде въведено в експлоатация до края на 2019 г.
Тръбопроводът се ползва с политическата поддръжка на Берлин, Виена и Москва, откъдето зачестяват съвместните декларации за подкрепа. Изказванията на германската страна акцентират върху частния пазарен характер на проекта и отхвърлят призивите за оказване на политическо давление като противоречащо на принципите на свободния пазар.
Германия е най-големият вносител на „синьо гориво” в света, като през 2016 г. близо една четвърт от доставките на природен газ в Европа са отивали за германските домакинства и промишлени консуматори. Вносът на евтини енергоносители е жизненоважен за конкурентоспособността на германската икономика на глобалния пазар.
