Румъния е постигнала значителен напредък в изпълнението на 4-те критерия, по които Европейската комисия следи съдебните й реформи и борбата с корупцията.
Това се казва в доклада за страната за 10-годишното наблюдение, който беше публикуван заедно с българския в Брюксел днес.
За разлика от заключенията за България, където се казва, че реформите са твърде бавни и са отнели повече от очакваното време, за Румъния такава констатация липсва. Вместо това европейските експерти намират, че страната е минала през периоди на колебание, но през последните четири години е постигнала устойчив "силен прогрес и необратимост на реформите".
Европейската комисия смята, че "законодателните и институционални мерки са дали резултат благодарение на решимостта на много съдии и прокурори", както и на работата на правосъдното министерство. Подобно заключение отсъства от българския доклад.
От него липсва и зачетената в румънския вариант роля на гражданското общество, което е окуражавало провеждането на съдебната реформа в страната.
На същия обем заключения на Румъния се дават 10 препоръки срещу 17 за България. От тяхното изпълнение зависи отпадането на механизма за наблюдение. Европейската комисия обещава, ако всички те бъдат реализирани, че ще предложи на страните членки да премахнат наблюдението на страната до октомври 2019 г., когато изтича мандатът й. Тя обаче не се ангажира с конкретен срок, като посочва, че той ще зависи от скоростта на изпълнението им.
Повечето румънски препоръки са свързани с увеличаване на публичността на работата на органите, които осъществяват реформата и борят корупцията. Според европейската комисия, ако гражданите знаят повече за усилията на властите, те ще имат по-голямо доверие в тях и в независимостта на съдебната система.
Основното предизвикателство пред отпадането на наблюдението над Букурещ е изработване на прозрачна система за назначаване на главен прокурор и негови заместници, тъй като сегашната според Брюксел не е достатъчно добра.
Сред специфичните за Румъния препоръки са ограничаване на имунитета на действащите министри и изработването на конкретни критерии за свалянето на депутатски имунитети, така че последните да не избягват разследвания за корупция. Изисква се и приемането на етични кодекси за поведението на депутати и министри, в които да има предупреждения, те да не опитват да влияят на магистратите. Към депутатите е отправен и съвет да приемат внесените от правителството поправки в Наказателния кодекс.
От румънците се иска също да правят повече проверки при обществените поръчки както преди избора на изпълнител, така и след като поръчката бъде дадена някому.
