Нито едно искане за промяна на предназначението от горска в урбанизирана територия с цел изграждане на нова ски писта или лифт не е постъпвало в Изпълнителната агенция по горите от август 2012 година до март 2018 година. Това отговориха на запитване на „Труд“ от Министерството на земеделието, храните и горите.

Именно през лятото на 2012-а Народното събрание прие под натиска на „зелените“ промени в Закона за горите (ЗГ). Целта на „еколозите“ тогава е да блокират всякакви инвестиции в зимния туризъм. И данните на МЗХГ потвърждават, че тези абсурдни текстове са постигнали целта си.

От МЗХГ уточняват, че за посочения период е подновен интересът и активирано искане, подадено през 2005 година по реда на стария закон, за промяна на предназначението на имоти за нови ски писти и лифтове. През 2014 година министърът на земеделието и храните се е произнесъл със заповед по това искане, която е одобрила изменението на статута.

От тази промяна в бюджета на ведомството са постъпили 52 550 лева, тоест става дума за минимална инвестиция – писта от 1-2 декара.

„Труд“ попита и Министерството на туризма на колко писти е определило сложността според критериите в Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост, тоест могат да работят и на тях да се карат ски и сноуборд. Отговорът е 56. Тоест България се опитва да развива зимен туризъм с 56 писти.

Рестриктивните текстове

За пореден път „Труд“ припомня рестриктивните текстове, прокарани от „зелените“.

Първият абсурд е в член 54, част който гласи „Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години“.

Тук ключовите словосъчетания са „промяна на предназначението“ и „съществуващи лифтове и влекове“. Този текст е записан целенасочено и тенденциозно, за да се спре модернизацията на пистите и съоръженията в цялата държава, а така и развитието на зимния туризъм.

Който и инвеститор да има план за модернизация на зона за зимни спортове някъде в България, той се сблъсква първо с чл. 54.

Инвеститорът, който или е концесионер, или наемател, или собственик на вече съществуващи въжени линии, не може да направи нищо, без да направи промяна на предназначението на земята. Причината е, че повечето зимни дестинации се намират в горски територии, в които с промените, прокарани от „зелените“ през 2012 година, не може да се изгражда абсолютно нищо.

Ако има инвестиционно намерение за нов лифт, трябва да се промени статутът на земята от горска в урбанизирана – точно това гласи в превод чл. 54. В случай, че инвеститорът е собственик на съществуващи, но остарели и опасни съоръжения, какъвто е примерът с Витоша, той трябва да ги подмени. Но новите лифтове на практика са ново строителство, защото при тяхното поставяне фундаментите им няма как напълно да съвпадат с границите на старите. Така отново се стига до необходимостта от смяна на статута на земята, в която ще са новите фундаменти.

Още нещо – тази земя, когато попада в Природен или Национален парк, както е с много от горските територии, тя не подлежи на приватизация, защото е публична държавна собственост.

У нас има 11 Природни парка и три Национални и всички гори там публична държавна собственост. Според данните 80% от всички гори (и тези извън парковете), са държавна собственост, 10 процента са общинска, а останалите 10 на сто са частна.

При всички е задължителна промяната на статута им. Освен това се прави Подробен устройствен план. За него са необходими екологични оценки, а те са обжалваеми в съда на две инстанции. Именно с това се занимават „зелените“ - подават жалби срещу всички проекти и екооценките им.

На фона на тези капани, инвеститорът трябва да даде милиони, за да смени статут на земя, която след това не е негова и ще ползва само по време на зимния сезон. Ако е извън защитено място, пак трябва да даде огромна сума за задължената промяна на предназначението. И след това да чака жалбите на „еколозите“ и евентуално съдът да реши в негова полза.

Дотук ставаше дума за текстовете за лифтовете, а самото изграждане на ски пистите е регламентирано в чл. 73 от Закона за горите, вкаран от „зелените“. Там положението също е тежко.

В текста е записано, че за нова ски писта, също трябва промяна на предназначението на земята от горска в урбанизирана. (Виж факсимилето). И, когато става дума за Парк, собствеността остава държавна.

Така капанът на „зелените“ работи и до сега – зимният туризъм е блокиран. Това се потвърждава и от данни на Министерството на земеделието, храните, и горите, предоставени на „Труд“ (виж карето). Те показват, че откакто действат промените в ЗГ, писани и вкарани от „еколозите“, няма нито едно искане за промяна на предназначение на горска територия в урбанизирана с цел нова изграждане зимна инфраструктура.

Рестрикциите в чл. 73, прокарани от Зелените в закона за горите. Най-долу е записано ясно, е трябва промяна на предназначението на земята за нови ски писти – нещо, което никой инвеститор не е направил, откакто текстовете на „еколозите“ са в сила.