Полезно ли е да идеализираме образа на Левски?

Това е въпрос от публичната дискусия.

Тя е платена от някого, входът е свободен.

Искам да разберете деца, че у нас някой плаща за руинирането на образите, идеалите и ритуалите, които са циментът в сградата и фасадата на една държава. ВСЯКА ЕДНА ДЪРЖАВА.

Тук искам да изброя само от последните седмици няколко събития, които с демократична лекота съсипват малкото хубави идеи, посветени на наши чисти, исторически образи.

В изреждането си личи ясно нечие намерение - да се чоплят образите от учебника, да няма нищо свято, а малкото гордости на нашия малък и объркан народ да бъдат заместени с неща като "европейско дърво на годината".

Някой у нас иска да нямаме памет.

Някой у нас работи идеалите ни да бъдат  съсичани, направо омаскарени.

Една държава е нищо без ритуал, идеал и култ.

В тази развала има една ужасяваща нереципрочност - именно държава като САЩ, която създава свои митове и легенди само от двеста години, там където се говори с обожание за Основателите, където се правят огромни паметници като този в Ръшмор и деца скаути им отдават почетен караул - именно оттам идват парите за нашата дискусия на тема - трябва ли образът на Левски да се идеализира.

Трябва. Другото е работа на наши предатели за чужди стотинки. Ядосайте се.

Докато обратното - у нас се извършва публичен погром върху паметта на нашите образи.

Накратко изреждам примери, за да разберете, че това, което се прави с демократична усмивка е всъщност война. Систематична, добре платена, несъмнена война.

1.      Спомнете си - срещу паметника на Самуил, издигнат от фондация „Българска памет” беше извършено публично унижение. Зададоха се хиляди излишни въпроси като ЗАЩО ТАМ, ЗАЩО ТАКА, ТОВА ИЗКУСТВО ЛИ Е и прочие. Тогава за първи път се разбра, че срещу паметта на тази нация, опоскана, трита и извращавана, се води ясна война. Самият премиер тогава, Борисов, не посмя да отиде да открие паметника. Бълването на смешки и подигравки показа, че стотинките за нашите еничари, дадени от чужди НПО, работят добре. Паметникът днес не пречи на никого. Но днес се пречи на нови паметници. Все повече се пречи, все повече тези усилия се неглижират - и от НПО-еничарите и от официалната държава.

2.      Фондация „Българска памет” е издигнала и паметник на цар Симеон Велики. Това е паметник, който не е обсъждан, защото е в частен имот и засега не пречи на никого. Това е като случаят с онзи грък, който беше издигнал в селото си паметник на Петко войвода, но гръцките власти го накараха да прибере постамента в двора си. Нашите общински власти правят същото. Притискат, бавят, компрометират и не разрешават да се правят паметници дори с частни средства. Защото днес гниенето на държавата започва от нейната глава и от нейната власт.

3.      Същото е за паметника на Борис Първи, на същата фондация „Българска памет” и доктор Милен Врабевски - в становище на общината е написано, (представете си): "... за основен позитив приемам факта, че бъдещият паметник ще бъде виждан от минимален брой хора... ".

(Извадка):

 Да, така се случва тихото национално предателство. Всяко нещо, което напомня за малкото ни предишно величие трябва да не се вижда отдалеч.

4.      В Добричко едни хора събрали пари за църква, някой дарил имот, друг отделил от залъка си. Община Добричка-селска, не разрешава да се гради църквата. Местен кмет е пуснал докладна ли, подписка ли срещу градежа. Хората пишат писма сега до медии и институции - защо, братя, не ни давате да строим църква? Защо, за Бога?!

5.      Пред паметника на Левски за няколко минути застанаха деца на почетна стража. Във всеки обществен строй досега е имало такава една традиция - дали студенти, дали ученици са отдавали чест по този начин на миналото. Всички либерали като в един глас гракнаха срещу това децата да стоят пред Паметника на Левски. Гнусно, продажно и долно - наши, родни еничари с жар защитаваха дечицата, техните права. Същите, които правят събития от европейско дърво на годината, същите, които милозливо спасяват кученца, същите, които правят гей-парад, същите, които искат Левски да не е идеализиран.

Води се война срещу паметта ни.

Води се на улицата, в знаците, в паметниците, в новите празници.

Паметта ни трябва да умре и това вече е официална външна и вътрешна политика.

Всеки ден давайте отпор на това, деца.

Всеки ден е паметник как срещу нас се води най-неприличната и подла хладка война: да нямаме памет.

Борете се за паметта.