Имам бегла представа за какво си говорят мъжете, когато се съберат да пият бира, и много рядко е за жени. Виж, при жените е по-изобилно откъм споделяне на интимности.
Наскоро седнах на една трапеза с представителна извадка на мацките, с които се учех на занаят в студентските години. Е, ясно е, че жените говорим за мъже, ама тоя път поговорихме за неправилните господа. За тези, с които грешно сме се споделяли. И повечето от тях останаха анонимни, щото ни беше „срам“ от тези абзаци в любовните ни биографии.
Ама няма какво да го увъртаме – да намериш правилния за теб мъж, е равносилно почти на това да смениш пола си.
Не си е работа непрекъснато да си в центрофугата на срещите и мисълта, че това може да се повтаря до безкрайност, безпроблемно вади от устата ми най-вулгарните ругатни.
Непоносимо е да се кърпиш след всяка раздяла, да събираш излинялата надежда и да я прибираш при всичките си съсухрени разочарования.
Колко пъти може да са влюбваме в някого, който не се интересува от нас, да каним някого на среща само за да ни откаже, или да късаме с някого, защото все нещо не му достига, за да не може да си представим живота без него.
Аз обаче съм благодарна за всеки натрошен, разбит и смлян инч от сърцето ми. За всяко сгазено упование за щастие. Благодарна съм за всяка сълза, защото е научен урок. Урок, който ми показа какво да търся у един мъж, с какво не искам да правя компромиси и без какво мога.
Благодарна съм за всяка немоя любов, защото след нея съм се доближавала по-близо до моята единствена обич.
Благодарна съм за всяка тъга. Нося я гордо върху лицето като белег от поредната схватка с изплъзналата ми се любов. Благодарна съм за всяка горест, защото тя ми помогна да видя моя мъж, когато най-накрая го срещнах.
Благодарна съм и на обидената ми душа, която не ми позволи да се главоблъскам с въпроси защо съм обичала втория повече от третия, а при четвъртия дори не съм успяла да се довлюбя.
Благодарна съм за всички грешни мъже, защото пътят към правилния минава през тях.
