ПИСМО ОТ ПОЧЕРНЕНИТЕ РОДИТЕЛИ

GlasNews.bg 12:48 12.02.17 0 776

Отворено писмо

Уважаеми господин президент, уважаемо г-жо вицепрезидент,

към вас се обръща група почернени родители на жестоко убити млади българи - нашите деца.

Деца на Майка България.

Излишно е да се опитваме да пресъздадем мъката и чувството на безсилие, когато гледаш детенцето си мътрво, защото някой изрод е решил да се възползва сексуално и да убие 20-годишно момиче, или е посекъл друго с брадва за два лева.

Нашият живот, на всички долуподписани, приключи с последния дъх на децата ни.

Оттогава живеем, за да пазим паметта им, да сме сигурни, че убийците им ще получат заслуженото и да се опитаме да защитим живите млади в тази държава от това да се срещнат със смъртта, преди да са опознали живота.

Далеч сме от мисълта, че вие или друг, който не е преживял нашата загуба, може да се постави на нашето място.

Но смятаме, че би било добре за момент всеки родител да помисли какво би правил, ако разбере в една спокойна нощ, че детето му е било убито по най-жестокия начин.

Едва ли има болка на света, която да се сравни с тази, когато видим мъртвите тела на децата ни. Без възможност дори за последни думи, дори за сбогом...

А какво да кажем за хората, които губят своите родители, заради нарастващата битова престъпност в малките населени места в страната?

Как да обясним на едно малко дете, че повече няма да види баба, защото е била зверски пребита и изнасилена за последните пари от пенсията си?

Как да живеем спокойно в страна, в която по улиците и дори в родните ни домове цари смърт?

Когато рецидивист напада младо и беззащитно момиче с брадва, когато пиян посяга и убива младо, здраво момче пред дискотека в столицата?

Когато изнасилват дъщерите ни, а после ги захвърлят полумъртви в парка или когато в същия този парк, няколко години по-късно посред бял ден някой убива ученик и си тръгва съвсем спокойно...

Може би бихме могли да отговорим на въпроса, ако в нашето законодателство имаше поне наченки на справедливост. Но няма.

Едни от най-жестоките убийци или успяват да избягат, преди да бъдат хванати, или са пуснати, защото някой е преценил, че не са достатъчни опасни, или, в най-добрия случай се разминават с обидно малки присъди, за да си клатят краката на топло в затвора.

За да се хранят, за да спортуват, за да се забавляват, дори на гърба на нашите деца. А за техния комфорт плащаме ние - гражданите и ние - почернените родители. Субсидията на един затворник възлиза на 700-800 лева месечно и идва от нашите джобове. Плащаме на тези, които убиха близките ни, децата ни ...

Уважаеми г-н президент и г-жо вицепрезидент, споделяме с вас тази мъка, защото на вас бе гласувано голямо доверие от българския народ. И вие дадохте сериозни обещания за работа в служба на гражданите.

Ние сме наясно, че към вас ще започнат да валят молби от убийците на нашите близки за помилване и се обръщаме с голямо уважение, в името на всички погубени животи - не давайте амнистия на тези хора.

Нека те научат какво наистина означава да си зад решетките, лишен от свобода. Нека да вършат задължителна физическа работа, а не да гледат телевизия в килиите.

Нека разберат, че затворът не е лукс.

Подкрепете ни и в борбата ни да променим законите, които сякаш милват убийците, а не ги наказват.

Подкрепете усилията ни да говорим за проблема, да не забравяме убитите и да търсим справедливост за виновните.

Подкрепете кампанията ни заедно със сайта Lentata.com "Заради живота: възмездие".

Правим го в памет на убитите и в името на живите.

Ще бъдем благодарни да се запознаете с нашите искания и да да ги обсъдим лично.

С уважение:

Росица и Явор Кръстеви, родители на убитата Яна Кръстева

Трайчо и Надя Трайкови, родители на убитата Вероника Здравкова

Фани Белнейска, майка на убитите сестри Белнейски

Стефка Владимирова, майка на убития Пресиян

Христина Стоянова, майка на убития Михаил Стоянов