Красимир Каракачанов пак се изяви телевизионно днес. Обясни, че правителството не е пожелало да гони руски дипомати не само поради липса на доказателства за вината на Русия, но и поради факта, че сме в европейския, а не в евразийския съюз. Никой не ни натискал за това решение, т.е. слагаме се на Путин доброволно, по собствено желание. Дали е по-любов или по сметка, платена от Кремъл на онези, кито взимат изгодни за него решения в България, тази подборност около мотивацията за консумираната руска връзка Каракачанов не обясни. 

Нанси Маккълдауни, посланик на САЩ в София, беше обяснила естеството на тази връзка в един доклад до Вашингтон, изтекъл в Уикилийкс. България е полегнала между Газпром и Лукойл, иронизираше тя в качеството на експерт по енергийните въпроси, изтеглена от Барак Обама в неговия екип след като спечели президентските изборите в САЩ.  

Трябва да се признае, че Каракачанов наистина постига нов връх в демагогията, овластена у нас. 

Кой е Каракачанов, че пак ни занимават с него, ще рече някой. Как кой – цял вицепремиер и министър на отбраната е и не само това. Това е политикът, който най – добре от всички свои подобия осребри търговията с хорските страхове от мигрантска вълна. Когато балонът с тази измама се спука, той остана да се рее във висините на политическите рейтинги като китайски фенер, който за разлика от китайския спътник, с чиито отломки обеща да се пребори, не пада лесно.

От тази висота Какарачанов днес се скара на евроатлантиците у нас, които си позволяват да са повече евроатлантици, отколкото русофили. Защото не са се съгласни с решението на правителството да приседини България към Сърбия, както на практика стана по въпроса за отношението към Русия във връзка с отравянето на Скрипал в Солсбъри. 

Сякаш самият той произхожда от някаква антикомунистическа съпротива, а не от съглашателското котило на конформизма с комунизма, военният министър се подигра на онези, които до неотдавна си връзвали гордо пионерските връзки, а сега се правели на големи атлантици. Типичен “аргумент” на БСП срещу всеки, който си позволява да не се гордее като продължител на традициите на БКП. По тази логика трябваше да си кротуваме и до днес в комунистическата пещера, щом сме избрали(?) да се родим в нея. Това ни предлагат говорителите на пещерния (пост)комунизъм.

Иска се голямо нахалство да обясниш обслужването на евразийския интерес с факта, че не си в евразийския съюз, възползвйки се от демократичната същност на членството в една международна организация, в която различните мнения са допустими. Това е сюжет, заимстван изцяло от вица за мъжа, който на призивите на жена си да излезне изпод кревата, за да го набие, отвърнал храбро: “няма да излезна, за да се знае кой е мъжът в тази къща”.

Нахалството на Каракачанов щеше да бъде част от обичайното хулиганско перчене на русофилите ( понеже батко им стои зад гърба), ако не беше подкрепено с реални действия в полза на евразийството. Защото Какарачанов го уважи официално с лобирането си за нов договор с Русия за поддръжка на съветските ни самолети. Ако беше толкова щастлив да е повече член на европейския, а не на евразийския съюз, защо тогава не взе решение в полза на евроатлантизма, а пак обслужи постколониалната политика на Кремъл, който и без това дере от България стотици милиони чрез монополни договори за снабдяване с енергийни източници, съдебни дела срещу България и прочее “братски” изнудвания?

Най-тривиалната част от поредната телевизионна проповед на Каракачанов обаче е най – показателна за банализирането на проблема в отношенията с Русия с цел заблуда на противника ( т.е. на българския народ). Чуете ли някой ( българин по паспорт) да обяснява, че Русия си има своите интереси и е естествено да си ги защитава, това е сигнал за безусловна капитулация пред Кремъл. Защото мечката може си има всякакви интереси, но да й се предложиш за закуска като заек, вцепенен от страх, щеше да бъде личен проблем на страхливците, ако не ставаше дума за колективната сигурност на българите.

Съждението, което би прилягало на български патриот, би трябвало да се позовава на българския интерес, а не на това какъв бил руският приоритет, към което трябва да се отнесем с разбиране. Какарачанов обаче, както и останалите по веригата ( на руските зависимости, с която са обвързани) изповядва заешкото правило на хипнотизирания от хищника трево(о)пасен: “ ела, мечко, изяж ме”.

Share on Facebook