Портите на карловското село Богдан осъмнаха тази сутрин окичени със свежи букови клонки. Те бяха пренесени от близки и по-далечни букови гори в Средна гора тази нощ от мъжете на селото. Традицията да се кичат вратите на къщите с букови листа и клони в нощта срещу Гергьовден е на близо два века. Тя се нарича "Ходене на бук". Прави се с пожелание стопаните да са здрави, както е здраво буковото дърво.
Вчера следобед ритуалните агнета влязоха в тавите, украсени със здравец. Веднага след като бяха подготвени за фурната, момците от селото, както и възрастни мъже и момчета се събраха на групички и се подготвиха за нощния излет. Поне 70-80 групи от по десетина-дванадесет човека посрещнаха и този Гергьовден в гората.
За ритуала няма специална организация. Момчета, младежи и мъже се събират по роднински или по компании и когато е готова, всяка група потегля към някоя букова горичка. Най-посещавани са поляните сред букаците на Гюзенова ливада, Ковачева нива и Вълчановото, разказа кметът на селото Христо Иванов.
Мнозина се прибраха малко след полунощ, някои останаха до призори, допълва той. Първата работа бе да се наберат клонките. После да се напали огън. Трапезата и лютата карловска ракия са част от нощния ритуал.
Последните години ходенето на бук стана много популярно наблизо и надалече. Да берат букови клони и посрещнат Гергьовден в росната трева в горите на Богдан, идват хора от Сопот, Карлово и дори от Хисаря.
Макар ходенето на бук да се смята за празник на Богдан, мъжете от Кърнаре също почитат ритуала. Няма мъж в селото, който да не е пораснал с тези гергьовски обичаи, споделя кметът на селото Боньо Бонев.
Кулминацията на празника е днес, на Гергьовден, когато от фурните ще започнат да вадят тавите с агнетата. В селото има запазени поне седем-осем такива фурни, градени с кирпич. Наричат ги махленски, защото събират печивата на махалата, обяснява Христо Иванов. И при дъжд, и при слънчево време около фурните не остава без хора, докато не се извадят тавите с агнетата. Чакането на обредното ястие е истинска тръпка, а в Богдан и околните села няма къща без домашно агне.
