Някой ден ще порасна, Господи.

Ще си имам раздел за проблеми.

Ще ме мъчат сложни въпроси

и няма да ми достига времето.

Ще престана да вярвам в измислици.

Ще ми е скучно и сиво.

Ще забравя за детските приказки,

които сбъдват красивото.

Вечер – ще следя новините.

Сутрин – ще си пия кафето.

Тайните – скрити-покрити

ще търкулна във чекмеджето.

Ще се обличам вече по-семпло.

Вероятно ще спазвам диета.

Ще трябва да намаля темпото,

че кръвното ми ще скочи в небето.

Някой ден ще порасна, Господи.

Ще съм прилежна през всичките мигове.

Но сега за нещичко моля те –

да не е днес. И не утре.

Никога.

 

Мира Дойчинова