Надпреварата за колкото се може по-атрактивно честване на годишнината от руската победа над Османската империя, превърната в български нацонален празник, продължава под пълна пара.

С парен локомотив служебният премиер Огняр Герджиков вози днес министри и дипломати из Искърското дефиле.

БТВ , обаче, “издаде” организаторите, че в чест на височайшото пътешествие с ретровлака са предприети ивънредни мерки по разкрасяване на гледката- не природната, която е вдъхновила Иван Вазов да напише “Дядо Йоцо гледа”, а “сътворената” от човешка ръка кочина в райна на гара Черепиш. Тя била като “гробница”, но за да не се изложим пред чужденците била обновена спешно отвътре и отвън, че дори и кошчета за боклук били поставени.

Всеки, който е малко запознат с руската история, ще направи аналогия с подмазвачеството на граф Потьомкин , фаворит на Екатерина Велика, който разкрасявал заради нея при пътуването й на юг в империята й селата на руските роби с имитация на спретнати къщи. Това е същият Потьомкин, тачен много в Русия като урбанизатор на новозавоювания юг чрез създавенето на цели нови градове ( като Новорусийск и Херсон),  архитект на подчиняването на автохонното населенеи на кримските татари и “агроном” по превръщането на пустеещите нови земи в градина чрез заселване на прокудени или насила доведени от Балканите български селяни в областа Таврия, заради което е бил помазан от императрицата с титлата “Княз Таврически”.

И е същият, на когото кръщават онзи броненосец “Потьомкин”, за който съветската митология твърди, че с бунта на моряците на неговия борд предизвестил още през 1905 г. революцията, от която се разпада руската империя и се съгражда съветската.

Трудно е да сравним инициатора на идеята за “потьомкинското” пътуване на Герджиков със самия Потьомкин. Твърди се, че идеята била на далеч по-скромни ( но верятно също със селско потекло) дейци на транспортното министерство в София, което да гримира грозната истина за БДЖ. Но е лесно да направим аналогията с манталитета, завещан от времето на Живков, който всяка година водеше дипломатическия корпус на посещение и щедро угощение в някой окръжен град, обновяван в само централната му част само за чужденците. Така доста български градове се сдобиха с проектирани под калъп, трудно различими един от друг централни площади, облицовани с мрамор и временно работещи фонтани.

При това разхищението се извършваше в годините, когато тайно от народа фалиралата НРБ вече гълташе огромни заеми от западни банки, за да се изплащат подобни безумия, впрегнали “цялата пара в свирката” на безнадежно изостаналия български соцлокомотив. Хората мърмореха по сурдинка ( нямаше такива глезотии като граждански протести- те биха довели всекиго право в каменоломните, да чука камък за Потьомкински площади), че с парите и материалите на подобно потьомкинско строителство десетки хиляди семейства, чакащи десетилетия за панелно жилищни клетки, можеше да се съкрати пътя до спасителното задомяване в панелките- връх на мечтата на новия социалистически човек, изобретен като понятие в лабораториите на Кремъл.

Доста червени феодали, като членът на политбюро Пенчо Кубадински, взеха пример, и бръкнаха в държавната хазна, за да направят същото и за селата , в които са родени, превръщайки ги в подобия на градове.

У наше село е така- руският потьомкински манталитет, наложен с огън и два меча ( както е на емблемата на КГБ) отново взима връх независимо, дали става дума за имитирането на графа от времето на порусначената германка Екатерина или за онзи броненосец от прасъветско време, по което тъгуват робуващите на руския фалш, предствян като евразийска парна алтернатива на локомотива Европа.

Share on Facebook