Ще потуши ли 2018 г. пожарите, които бушуват из Близкия изток? Скептицизмът е разбираем, но все пак просветва лъч надежда за промяна, пише Асошиейтед прес.

Борбата срещу групировката "Ислямска държава" е почти приключила и войната в Сирия може би най-сетне ще поутихне. Регионът преминава от воденето на тези войни към справянето с причинените от тях разрушения и разселване на хора.

Влиянието на Иран нарасна, след като подопечните му играчи пожънаха успехи, и дори ядрената му сделка със Запада остава в сила. В противникова Саудитска Арабия млад лидер обещава дълго отлагана модернизация у дома и по-голяма конфронтация с Иран в региона. В Белия дом Доналд Тръмп добавя живачен елемент към свръхзапалимата смес.

Песимизмът преобладава заради провала на бунтовете срещу деспотизма от 2010-2011 година. Вместо демократична вълна Арабската пролет донесе серия от войни. Либия изглежда обречена на хаос, а войната в Йемен е истинска хуманитарна криза. На много места старата гвардия остава на пост. Толкова огромни са щетите, че почти никой вече не говори за Арабската пролет без ирония.

Египет, който насочи към себе си световното внимание, когато уличните демонстрации - и армията - събориха от власт Хосни Мубарак преди седем години, е пример за снижени амбиции. След няколко години суматоха сега страната изглежда по-стабилна, икономиката расте, туризмът върви нагоре. Джихадисткият тероризъм и нападенията срещу християни обаче остават проблем, особено на Синайския полуостров, а свободите в Египет бяха ограничени. Все пак няма особени вълнения и освен ако не стане изненада, президентът Абдел Фатах ас Сиси може да очаква да бъде преизбран на изборите след няколко месеца.

Ето няколко възможни повратни точки за 2018 г.:

Всичко ли е спокойно на сирийския фронт?

Сирийският президент Башар Асад е в затруднена ситуация, откакто войната избухна в неговата страна преди близо седем години, в чиито ранни фази мнозина предричаха, че ще падне от власт. Сега обаче, когато въоръженият конфликт върви към своя край, изглежда, че ще оцелее за момента.

Големите военни операции приключиха, Асад владее ключови зони и войната срещу групировката "Ислямска държава" е почти свършила с отвоюването на градовете, които контролираше. Предстоят още кръвопролития, ако Асад опита да завладее зоните, които още са под контрола на бунтовници, включително около столицата и в провинция Идлиб на север. Режимите на спиране на огъня, които бяха договорени на определени места със съдействието на Русия, Иран и Турция, значително намалиха ежедневните кланета, заради които Сирия бе неизменна тема в новините.

Съдбата на Асад, чието семейство управлява с желязна ръка десетилетия наред и именно това предизвика бунта, остава болезнен въпрос, който осуети досега всички дипломатически усилия за постигане на мир.

Феникс на река Тигър

Войната срещу групировката "Ислямска държава" бе обявена за приключила след четири години зверства. Чудовищните издевателства на групировката предизвикаха яростна реакция, която остави големи части от Ирак в димящи развалини. Борбата на предвожданата от САЩ коалиция във Фалуджа, Рамади, Хауиджа, Тал Афат и накрая в Мосул бе изтощителна. Дали Ирак може да се възстанови, е ключов въпрос за 2018 г., защото едва тогава Багдад ще си върне авторитета, който ще му позволи да управлява цялата страна.

Закъсалото за пари правителство смята, че са необходими 100 милиарда долара за възстановяване на цялата страна, но лидерите на Мосул казват, че тази сума ще стигне едва за техния град. Откъде ще дойде финансирането е неясно, а САЩ - чиято коалиция стовари близо 27 700 муниции в района на Мосул от октомври 2016 г. до юли 2017 г., изглежда, си измиват ръцете. Ако доминираното от шиити правителство не успее да вдигне на крака сунитските райони, те вероятно отново ще станат размирни.

Обещание и опасност в Саудитска Арабия

Промяната изглежда неизбежна в Саудитска Арабия, особено ако 32-годишният престолонаследник Мохамед бин Салман поеме трона от баща си официално през 2018 година. МБС, както е известен, изразява по-умерена визия за религията и до голяма степен на него се приписват взетите неотдавна спорни решения за отмяна на десетилетната забрана за жените да шофират и за разрешаване на кината.

Престолонаследникът е смятан за водеща сила зад арестите на десетки други принцове по обвинения в корупция. Саудитска Арабия води политическа и икономическа офанзива срещу малката, но опърничава заливна държава Катар, обвинявайки я в подкрепа на тероризма и твърде голяма близост с Иран.

Сирийската война до известна степен е непряк сблъсък между двете регионални сили, като Техеран подкрепя Асад, а Рияд - много от бунтовниците. Същото важи за Йемен, където саудитците са на страната на правителството и нанасят въздушни удари срещу подкрепяните от Иран бунтовници хуси. Хиляди цивилни загинаха, бунтовниците все още контролират ключови части от страната, в която върлуват глад и холера.

Предпоследна сделка?

Тръмп говори многократно за уреждането на "окончателна сделка". Но е трудно да си представим дори по-умерен израелски лидер да седне на масата за преговори с палестинците, споразумение, което включва разделяне или споделяне на Ерусалим и стария му град, свещен за три религии. Две десетилетия неуспешни преговори свидетелстват за това колко са затлачени нещата.

На този безкомпромисен фон много палестинци говорят за отказване от двудържавната стратегия и вместо това искане за анексиране и равни права. Това ще направи Израел поделена поравно двунационална държава - нещо, на което израелското правителство навярно ще се противопостави.

Някои очакват екипът на Тръмп да опита да уреди вместо това частична сделка: палестинска държава на част от територията, която палестинците искат, а Ерусалим и бежанците да останат за по-нататъшни преговори. Вашингтон може би се надява Рияд и вероятно Кайро да помогнат с оказване на натиск върху палестинците. Но това никога не е ставало в миналото, дори с по-примамливи предложения на масата. 

/БТА/