В България от доста време не може да се продава вестник или книга без одобрението на определени хора.

"Определените хора" са прост монопол над разпространението.

Ако имате вестник, който не е от жълтата река и няма благоволението на определени политици - нямате никакъв шанс.

Гледам какво прави Комарницки и разбирам, че е разчитал на "пазара" у нас.

Но пазар у нас за книги и вестници няма.

При книгите само един човек е извън схемата - моят нервен другар Христо Стоянов. Той издава сам, разпространява сам и си прибира консигнацията сам. Обикаля България като Миткалото - три обиколки са една реализирана книга, без да разчита на дистрибуцията на издатели и книжари.

В този смисъл, пазарът на свободна преса е запушен навсякъде.

На независими книги - също. 

Нещата са много по-зле от времето на комунизма. Много по-зле - и наивните карикатуристи ни показаха това ясно.

Предложих им да наемат стотина студенти да разпространяват вестника на ръка.

Ако опитат, което ще е чудесно, ще видите, че за да не се продава един вестник, ще се намеси и ХЕИ. И КАТ. И разбира се ДКВР.

На много от нас, които вече не искаме да работим във вестници, това ни беше ясно. Но днес ни стана и тъжно. Все пак някои опитват.

Но държавата няма да гарантира пазара. „Ами това е“ - както казва нервният ми приятел Христо Стоянов. Той така си завършва постовете.

Това е цензура, бих добавил аз. Или цензурЛа, ако търсим каламбур, заедно с Иван Бакалов. Това е и фашизъм, както и комунизъм.

Върнете вестникарчетата. Трябва да започнем отначало.