Кандидат-президентът Доналд Тръмп определено знае как да разтърси американската политическа сцена. Особено когато става въпрос за вижданията му по въшната политика, пише авторитетното издание “Нюзуик”.
Медията публикува коментар на анализатора Тед Галън Карпентър, в който авторът защитава една от най-противоречивите позиции на устремилия се към Белия дом милиадер – тази за НАТО.
На първо място Доналд Тръмп настоява за по-равномерно разпределение на тежестта в пакта, т.е. съюзниците да поемат от товара на Вашингтон, когато се стигне до военна намеса на алианса в даден конфликт.
Подобно желание от страна на САЩ е налице, откакто съществува НАТО, но винаги се е спазвал добрият тон и се е залагало на дипломацията.
Тръмп обаче е “излекуван” от чувството за тактичност. Той говори направо, с остър език: “Нашите съюзници в НАТО не плащат реалната цена за членството в пакта. Страните, които ние защитаваме, трябва да си платят. Ако не – Съединените щати трябва да са готови да оттеглят закрилата си и да оставят тези страни да се оправят сами”.
За последен път подобно рязко предупреждение беше отправено в средата на 50-те години на миналия век.
Тогава държавният секретар Джон Фостър Дюлс настоява, че Вашингтон ще преосмисли генерално военните си ангажименти към НАТО, ако страните-членки не се договорят за обща позиция по отношение на ФРГ и не вложат повече усилия в колективната отбрана.
Според Карпентър обаче дори и това “размахване на пръст” не е дало резултат. Европейските лидери така и не взимат особено насериозно предупреждението, защото вярват, че Европа е прекалено важна за националните сигурност и просперитет на САЩ. И по тази причина заплахите биха останали само на думи, защото последното, което Вашингтон би искал, е да се “оттегли” от Стария континент и да го остави в ръцете на Съветския съюз.
Европа решава да поеме риска, вярвайки, че това е блъф. И заплахата наистина се оказва блъф, без никакви последици.
Евентуално правителство на Тръмп ще срещне сериозна опозиция при опит да предприеме нещо конкретно, тъй като пронатовското лоби в Конгреса е наистина сериозно и се простира и в двата политически лагера.
Продължаващата политика за разрастване на алианса и отчаяното търсене на нови мисии, дори след разпадането на СССР (принципната причина за създаването на НАТО), говори за сериозните геополитически интереси, обвързани с тази организация.
Но в наши дни икономическа и военната ситуации са такива, че заплахата на Тръмп за оттегляне на САЩ изглежда безпрецедентно правдоподобна – американската икономика се движи по бръснача, Европа е гъсто населена и сравнително благоденствуваща, а Русия е в период на запад.
Страните от Европейския съюз са с общо по-голямо население и по-голяма икономика от Съединените щати. По отношение на Русия предимството е още по-ярко изразено – 3 пъти повече жители и 10 пъти по-голяма икономика. Европейците би трябвало по-лесно от всеки друг да могат да изградят адекватна защита на региона си.
По отношение на един от другите основни проблеми пред НАТО – ислямския екстремизъм, Тед Галън Карпентър изтъква, че именно част от европейските държави са бившите колониални управници на Близкия изток.
Авторът смята, че има логика Тръмп и американците да очакват европейците сами да оправят проблемите си със сигурността, вместо винаги да разчитат на своя голям натовски съюзник, който “да прелети” хиляди километри и да се намеси.
Карпентър дори стига по-далеч и коментира, че истинският проблем на Европа е неестествената и нездравословна зависимост на континента от Съединените щати по отношение на сигурността.
За него не е нужно просто преразпределение на отговорностите в пакта, а директно сдаване на цялата отговорност, поета към момента от САЩ, в ръцете на останалите страни-членки. И това трябвало да бъде основна цел пред следващия американски президент, независимо дали е Доналд Тръмп или не.
Прав ли e Тръмп да иска натовските съюзници да се защитават сами?
Позицията му среща все повече поддръжници, особено в САЩ