Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древност след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.).  Св. благоверен цар Константин Велики  (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.  

Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно. По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални. 

Църквата е празнувала паметта на всички апостоли заедно. По-късно Тя е добавила към тях и апостол Павел.     

1. Св. ап. Петър Първовърховни (29 юни и 16 януари);    

2. Св. ап. Андрей Първозвани (30 ноември);    

3. Св. ап. Яков Заведеев (Иаков Зеведеев, 30 април);    

4. Св. ап. Йоан Зеведеев - евангелист (26 септември и 8 май);    

5. Св. ап. Филип (14 ноември);    

6. Св. ап. Вартоломей или Натанаил (11 юни и 25 август);    

7. Св. ап. Тома (6 октомври);    

8. Св. ап. Матей - евангелист (16 ноември);    

9. Св. апостол Яков Алфеев (Иаков Алфеев, 9 октомври);    

10. Св. апостол Юда Яковов, брат Господен по плът, наричан още Тадей и Левий (19 юни);    

11. Св. ап. Симон Зилот (10 май);    

12. Св. ап. Матия (9 август);    

13. Св. ап. Павел Първовърховни (29 юни). 

Въпреки това, в богослужебните книги този ден се нарича "Събор на дванадесетте", защото това число на апостолите е първоначално и Христово (Мат. 10:1-5). На 4 януари Църквата възпоменава и Седемдесетте апостоли, които Христос избрал за апостолско служене.