През 1943 г. тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещнали в Техеран, за да поделят света. Покрай сериозните разговори Чърчил предложил да се позабавляват с опити да накарат персийската котка на шейха да яде доброволно горчица. Започнал Чърчил - изкарал една сребърна лъжичка и започнал да тика горчица в муцунката на котката. Чърчил бутал лъжичката, котката се дърпала и в крайна сметка нищо не станало.
На ред бил Рузвелт:
- Вие англичаните явно сте доста глупави. Трябва с убеждение, по демократичен път! - казал той.
Извадил салам, нарязал го на малки парченца, намазал ги с горчица и ги аранжирал в купичката на котката. Персийската котка обаче била капризна към храната и опитът на Рузвелт също бил неуспешен. Най-накрая дошъл ред на другаря Сталин. Той хванал пухкавата опашка на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето. Котката веднага започнала да мяука и да ближе горчицата от опашката си, за да се измие. Тогава Сталин мъдро казал:
- При нас в Русия всичко става така - доброволно и с песен...