Продължава бавното отдалечаване на президента Радев от кандидатпрезидента Радев чрез различно позициониране в нюансите на обновената му позиция по въпроси, свързани с външната политика. Тази тенденция получи нова окраска.

Радев първо смекчи тона по отношение на собствената си предизборна убеденост за нуждата да бъдат свалени санкциите срещу Русия. Доближи позицията си към тази на Бойко Борисов, която се свежда до мърморене за вредата от санкциите, но престана да изисква тяхното сваляне.

Радев подкрепи на практика протеста на еколозите ( навиквани като “соросоиди”) , като бламира собствения си служебен кабинет за “прибързаното решение” за строежа на нов лифт в Пирин.

За капак пак той  разочарова русолюбците ( които мълчат засега, но със сигурност са регистрирали “провинението”) с речта си на 3 март , в която отправи твърде меки за твърдолинейните русофили благодарности към Русия ( като нарече загиналите в руско-турската война  обобщаващо “чуждите воини” и дори отдаде дължимото на “русофоба” Захари Стоянов като летописец на освободителните борби на българите).

Сега Радев вече изпада в явно противоречие с линията на БСП по отношение на спразумението СЕТА.

“Европейският съвет приветства гласуването в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канад (СЕТА) и очаква неговото временно приложение”.

Този текст срещата на върха на ЕС прие късно снощи, включително със съгласието на българския президент Румен Радев.

През предизборната си кампания той се изказваше против СЕТА, срещу споразумението се обяви и Корнелия Нинова, лидер на БСП, партията, която издигна кандидатурата на Радев.

Евродепутатите на БСП гласуваха против СЕТА, когато Европейският парламент го ратифицира в Страсбург на 15 февруари т. г.

Приетите снощи от лидерите заключения обаче имат декларативно-пожелателен характер, защото Полша може да откаже да ги подпише. Така министър-председателката Беата Шидло реагира на преизбирането на сънародника ѝ Доналд Туск за втори мандат като председател на Европейския съвет.

“Европейският съвет приветства положителното гласуване в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) и очаква неговото временно приложение – пише по-нататък в заключенията. –  Това е ясен сигнал във време, когато протекционистките тенденции се появяват отново. ЕС остава силно ангажиран със здрава търговска политика и отворена и основаваща се на правила многостранна търговска система с цетрална роля на Световната търговска организация”.

След ратификацията от Европейския парламент СЕТА влиза в сила временно, докато текат ратификациите в 28-те държави-членки на ЕС. Нинова се закани, че ако партията ѝ вземе властта, България няма да ратифицира СЕТА.

„То защитава интересите на корпорациите, но не и правата на работещите. Категорично съм против това“, заяви Радев по време на предизборната си кампания на 21 октомври 2016 г.

На 1 ноември 2016 г., ден след подписването на СЕТА в Брюксел, Радев, тогава в предизборна кампания, обеща да сезира Конституционния съд за СЕТА.

След ратификацията от Европейския парламент СЕТА влиза в сила временно, докато текат ратификациите в 28-те държави-членки на ЕС. Нинова се закани, че ако партията ѝ вземе властта, България няма да ратифицира СЕТА.

( KlubZ)

Възниква един въпрос, който трябва да бъде зададен сега на Нинова, която нарече “национални предатели “ българските евродепутати, гласували в Европейския парламент в полза на споразумението с Канада: това отнася ли се и за президента Радев?

Национален предател ли е ( вече) Румен Радев или заклеймяването важи избирателно?

Моето обосноване предположение е, че Радев няма да извърви пътя на еманципацията на своя предшественик, който се превърна в антипод на Борисов по водещата тема за руското влияние, ахлесовата пета на българския образ пред света. А и Нинова с нищо не отстъпва на Борисов по деблокожието, с което да се направи, че “няма такова нещо” като разрив с президента, колкото и видим да става той.

В подобен режим на отрицание на очевидното Борисов изтърпя мандата на Плевнелиев, а и той направи, каквото можа, за да съхрани политическото си съжителство с премиера. Ще бъде интересно да прочетем какво пише по този повод Плевнелиев в биографичната си книга, за която загатна като източник на възможно разочарование за “някои” и дали сред тях ще бъде Борисов, който най-после да изостави лицемерните си обобщения за добрите си отношения с бившия обитател на президентския кабинет.

Актуалната тема в оставащите до изборите дни е въпросът доколко Радев, като най-силен коз за хвалбите за постигнатата чрез него победа на червените на президентските избори, може да се превърне от повод за гордост в доказателство за това, че успехите на БСП за пореден път се оказват еднодневки.

Share on Facebook