Ракът съзрял пред себе си водорасло. "О, колко съм гладен!" - възкликнало и се втурнало... не, не към апетитната закуска, а точно в обратна посока. Колкото повече вървял ракът, толкова повече се отдалечавал от водораслото. Но тъй като Земята е кръгла, от един момент нататък започнал да го доближава. И така полека-лека, след цяла година ракът достигнал целта си. Водораслото било изсъхнало и не ставало за ядене. Ракът си останал гладен, но затова пък се прочул като първия пътешественик, обиколил света заднешком

ПОУКА: Към успехът няма преки пътища, а понякога до него се стига заднешком.