Везните се накланяли ту наляво, ту надясно. Те били справедливи и не искали да пренебрегнат никого. "Ах, казвали си те, - този отдясно има голяма тежест, не е лошо да бъдем любезни с него!" Само след миг обаче им идвало на ум, че и онзи отляво може някога да придобие тежест - и се покланяли натам. А как им се искало да се успокоят! За какво могат да мечтаят едни везни, освен да бъдат в равновесие! Един ден дълбоко се замислили над нерадостната си съдба. И когато престанали да мислят, изведнъж усетили, че не се накланят нито наляво, нито надясно - просто защото не забелязвали кой е до тях.

Поука: Мисли за другите, но не забравяй и себе си!