Няма да споря с тези, които са абсолютно убедени, че човек може да е щастлив само ако е споделен с някого, но вярвам твърдо, че може да си перфектно честит и доволен, ако нямаш половинка.

Защото има едни навици на щастието, благодарение на които човек без връзка може да е в приказно състояние на духа и тялото. Но преди всичко наистина трябва да се обича и някого до себе си и да не се чувства половинчат. Ето някои неща, които помагат за усмивката, с която преминава необвързаният през живота.

Наслаждаваме се на своята автономност

Правим това, което ни се ще. По начина, който ни харесва и във време, което си е наше. Благодарни сме за това, че не ни се налага да се съобразяваме с графика на другия, нито с обяснения къде се намираме във всеки един момент.

Не сме на изчакване

Не подскачаме от крак на крак в очакване да разберем какви са плановете за вечерта или за уикенда. Ако искаме да излезем, го правим на секундата и без компромиси за мястото и часа на срещата. Ваканция на остров или отдавна отлагано посещение в някой европейски град са напълно постижими и са само на един самолетен билет разстояние. Може да ходим на театър и да гледаме постановка, която иначе би могла да не се хареса на любимия. Нито пък ни се налага да изпадаме в дребни спорове дали да гледаме екшън или някой трилър. Ако не обичаме индийска кухня, не е необходимо да правим компромиси с вкусовите си рецептори само за да угодим на гурме прищевките на господина до вас.

Правим неща, които ни усмихват

Дали ще е масаж, свежи цветя за вазата, парче торта следобяд, уханна вана вечер, може да си позволим да се поглезим с малките луксове на живота.

Отдаваме значимото на спокойствието си

Все тая дали е разходка в парка в обедната почивка, курс по медитация след работа, катерене из планината с кучето, или просто време с книга във фотьойла е достатъчно, за да отърсите стреса от себе си и то качествено.

Грижим се за любовта

Времето, в което сме без половинка, ни дава възможност да обърнем внимание и да фокусираме обичта си към домашния си любимец, към приятелите си, към някой член от семейството, имаме възможност да станем доброволци в някоя кауза.

Прекарваме време с много хора

Имаме време за срещи с приятели, които сме неглижирали, докато сме били във връзка. Запознаваме се и комуникираме с нови хора, флиртуваме неангажиращо. Разширяваме хоризонтите си и пускаме в света си повече непознати хора, които, кой знае, може да се окажат най-близките ни човечета в бъдеще.

Създаваме „сингъл“ приятелства

Култивираме дълбоки приятелства с други хора, които от известно време не са във връзка. Наслаждаваме се на взаимната си компания, показваме болката си един пред друг, поздравяваме се за малките си ежедневни победи, и сме доброволни свидетели на красотите в животите си.

Учим се да се обичаме

Времето, в което няма човек до нас, ни се дава, за да направим планове за бъдещето, да материализираме бизнес мечтите си, да напишем книга, да създадем още повече приятелства, да творим изкуство, да бъдем въвлечени във всички начинания, за които преди това не сме имали и секунда. Това е време, което ни се дава, за да заобичаме отново себе си.