Достатъчно стар съм, за да помня, че в детството и юношеството ми за Западна Германия в СССР и в поробената от Червената армия България се говореше и пишеше като за “реваншистка Германия”. Щом са западни и капиталистически, германците биваха задължително подозирани, че искат “фашизмът да се повтори”.
Нищо не (беш)е по – далеч от истината. Както знаем, ако имаше на символично ниво напомняне за “желязния ред”, политическите репресии и дори външни прилики с Вермахта в стегнатите военни маршове и униформите, то наподобяването на нацисткия райх се наблюдаваше тъкмо в съветската зона, наречена по едно време ( временно, за радост) ГДР.
Победената Германия не само никога не е ревизирала факта на своята вина, но и до днес е най-пацифистката държава ( поне в Европа). В Германия се преследва наказателно всеки опит за възхваляване на нацизма.
За сметка на това руските победители не могат да се наситят да интерпретират отново и отново резултатите от войната по начин, който превръща трагедията в практически единствения източник на национална гордост.
Едно отклонение: гордостта от космическото величие на СССР се е спихнала в днешна Русия, която вече е изместена в това отношение от “новодошли” на терена на космическата надпревара, като ЕС и Китай. Делът на Русия в изстрелването на нови спътници вече е по-малък от този на новите му конкуренти, да не говорим за САЩ. От територията на една шеста от планетата днес се изстрелват едва около една шеста от спътниците, извеждани на орбита. И няма как да е иначе при положение, че руската икономика е по-малко от 3 процента от световната.
Компенсирайки руското изоставане във всякакви области в световното съревнование между народите и държавите, Кремъл систематично подклажда кампанията по ескалиращо възвеличаване на съветската роля във войната ( наричана “отечествена” в СССР и Русия в опит да се избегне фактът, че СССР предизвиква Втората световна война заедно с Германия през септември 1939 г., която обаче се превръща в “отечествена” през юни 1941, когато Хитлер изпреварващо нахлува в СССР). В резултат статистиката в Русия отчита рязко преобръщане в нагласите на руснаците относно признаването на очевидни факти. Преди 30 години населението е разбирало вината на съветската диктатура за катастрофалните загуби на СССР в тази война, но днес е склонно да оневини почти напълно Сталин и камарилата му. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/06/22/3203324_rusnacite_spriaha_da_obviniavat_stalin_i_komandvaneto/?ref=home_layer2
Режимът на Путин в голяма степен реабилитира вече Сталин за репресиите му срещу милиони граждани на СССР чрез преследване на историци и просто граждани, дръзнали да разкриват тези престъпления. Наред е реабилитацията му и за отговорността, която носи за страховитите поражения на СССР в първата фаза на войната Германия. Пропагандната машина на Кремъл е успяла да внуши на повечето днешни руснаци, че по – доброто въоръжение на германците, вероломството на изненадващата атака и всичко друго, но не и безотговорното подценяване на противника от страна на московския режим е причината за милионите руски военнопленници и смазването на огромни количества съветска военна техника, изнесена на границата с Германия в навечерието на германското нападение.
А защо изобщо е трябвало да бъде изнесено там и поднесено на тепсия на противника в такова беззащитно състояние, това дори днешните кремълски йезуити не могат да обяснят с друго, освен с подготовка за нападение, направила неизбежна изпреварващата германска офанзива ( планирана отдавна, разбира се, в това също няма съмнение).
Когато един човек прогресиращо започне да обвинява целия свят за мизерното си съществуване, това може да се приеме като деградация на личността, неспособна да осъзнае отговорността за ставащото в собствения му организъм, доведен до изтощение от извършените глупости. Но когато на един народ от стотина милиона започне да му се привиждат виновници за несгодите му със задна дата, това определено е свързано с управлението му. И не престъпленията на Сталин, а престъплението на днешния руски режим, който създава предпоставки за повторение на руската форма на фашизъм, какъвто е болшевизма от времето на Сталин, е реалният проблем в създавания изкуствено нереален свят в рамките на т.н. Руски свят.
Share on Facebook
