Признаването на Ерусалим за столица на Израел от президента на САЩ Доналд Тръмп - нещо, което се очаква той да направи днес - може да има дълбоки последици в региона.

Признаването на израелския контрол над града ще бъде приветствано от Израел, който е близък съюзник на САЩ, и ще бъде популярно сред произраелските евангелистки християнски избиратели, които съставляват ключова част от електората на Тръмп.

То обаче може да провокира насилие в региона, да провали американския мирен план за Близкия изток, още докато той е на работната маса, и да разгневи ключовите съюзници в арабския свят и на Запад, пише Асошиейтед прес.

Ето един поглед върху това защо Ерусалим е толкова чувствителен въпрос.

Противоположни претенции

Израел претендира, че цял Ерусалим е негова столица, а палестинците искат източната част на града, завладяна от Израел по време на Близкоизточната война от 1967 г., за столица на бъдещата си независима държава. Тези сблъскващи се претенции са в центъра на продължаващия вече от десетилетия израелско-палестински конфликт.

Този конфликт се фокусира до голяма степен върху Стария град, в който се намират най-важните еврейски, християнски и мюсюлмански свети места, и особено върху комплекса на върха на хълма, който е светиня за евреи и мюсюлмани. Комплексът, наричан от евреите Храмовия хълм, е мястото, където преди хилядолетия са се издигали библейските еврейски храмове и което се смята за най-свещеното място в юдаизма. Днес там се намира джамията "Ал Акса", третото най-свято място за исляма, както и почитаният Купол на Скалата.

Макар че Израел контролира града и е базирал там правителствените си институции, анексирането на Източен Ерусалим не се признава от международната общност, огромната част от която твърди, че окончателният статут на Ерусалим трябва да бъде определен чрез преговори.

Защо Тръмп прави това?

По време на предизборната си кампания Тръмп зае силно произраелска позиция и обеща да премести американското посолство в Ерусалим от Тел Авив, където се намират посолствата на почти всички страни. Откакто пое властта, той разбра, че за подобен ход е по-лесно да се говори, отколкото да бъде предприет.

Според американското законодателство президентът трябва да подписва отлагане на преместването на посолството от Тел Авив на всеки шест месеца. През юни и Тръмп подписа такъв документ, както правеха неговите предшественици. Тази седмица изтече поредният 6-месечен период, но Тръмп не го продължи.

Официални американски лица казват, че Тръмп отново ще подпише отлагането, но в същото време ще инструктира Държавния департамент в сряда да започне многогодишния процес на преместване на американското посолство в Свещения град.

Според тях признаването на Ерусалим за столица на Израел ще бъде признаване на една "историческа и настояща реалност", а не политическа декларация, и преместването на посолството няма да стане веднага. Цитираните служители говориха пред репортери при условие за анонимност, защото не са оторизирани да дискутират публично съобщението на Тръмп, преди то да бъде направено.

Признаването на Ерусалим за столица на Израел може да позволи на Тръмп да каже, че е спазил предизборно обещание. То също така ще въодушеви Израел, чийто премиер Бенямин Нетаняху е един от най-върлите поддръжници на Тръмп на глобалната арена.

Какъв ще бъде ефектът от декларацията на Тръмп?

Много малко неща ще се променят фактически на терен. Канцеларията на Нетаняху и официалната му резиденция са в Ерусалим, както и парламентът на страната, Върховният съд и външното министерство. Посещаващите световни лидери веднага се отправят към Ерусалим за срещи с израелски официални представители.

Голяма част от Ерусалим е открит град, където евреи и палестинци могат да се движат свободно, макар че изградена от Израел разделителна стена отцепва няколко арабски квартала и принуждава десетки хиляди палестинци да чакат на опашки пред контролно-пропускателни пунктове, за да стигнат до центъра на града.

Контактите между двете общности са минимални и има очебийни различия между богатите еврейски и тънещите в нищета палестински квартали. Освен това повечето от 300-те хиляди палестинци, живеещи в града, нямат израелско гражданство, а се водят само за "пребиваващи".

Американската декларация ще има дълбоко символично значение, защото на практика налага (едностранно) решение на един от ключовите спорни въпроси в конфликта.

Как ще бъде посрещнат този ход на САЩ?

Освен електоралните съображения има малко други аргументи за Тръмп да извърши тази промяна. Той обича да нарича евентуално израелско-палестинско споразумение "сделката на сделките" и е вложил сериозни усилия в полагането на основите за една мирна инициатива в предстоящите месеци. Неговият зет и близък съветник Джаред Къшнър оглавява тези усилия, а друг близък помощник, Джейсън Грийнблат, кръстосва района за разговори с израелците, палестинците и други арабски лидери.

Палестинците предупреждават, че промяната на статута на Ерусалим би означавала край на тези мирни усилия. Те предупреждават също така за масови улични протести, които лесно могат да прераснат в истинско насилие. Международната опозиция срещу такъв ход (на Тръмп), включително от ключови американски съюзници, става все по-рязка. През последните дни Европейският съюз, Германия и Франция настоятелно помолиха Тръмп да не предприема действия по въпроса за Ерусалим.

57-членната Организация за ислямско сътрудничество (ОИС) заяви, че промяната на статута на Ерусалим би означавала "открита агресия" срещу арабския и ислямския свят. Шефът на Арабската лига каза, че това би бил "опасен ход, който ще има последици" из целия Близък изток.

И може би най-съществено е, че Саудитска Арабия се обяви силно против евентуална такава стъпка на САЩ. Саудитците са главен американски съюзник, необходим при всякакъв опит за постигане на мир в региона.

Ще има ли наистина насилие?

Високопоставени лица от израелските служби за сигурност казват, че внимателно следят ситуацията и са готови за всякакви сценарии. Израел и палестинците поддържат дискретни връзки относно сигурността на Западния бряг, които през последните години помагат за предотвратяване на ескалацията на насилието.

Голяма част от насилието между Израел и палестинците в Ерусалим и на Западния бряг през последните 20 години е било свързано с напреженията в свещения град. Той бе арена на кървави улични бунтове през 1996 г., след като Израел откри нов тунел в Стария град. Второто палестинско въстание (интифада) избухна през 2000 г., след като тогавашният опозиционен лидер Ариел Шарон посети Храмовия хълм.

В края на 2015 г. в града започна вълна от палестински улични нападения с нож заради нарастващия брой посещения на еврейски националисти на Храмовия хълм. Миналото лято градът отново бе арена на неколкоседмични улични вълнения, след като Израел се опита да инсталира наблюдателни камери за сигурност край джамията "Ал Акса", след като въоръжен палестинец уби двама израелски полицаи. 

/БТА/