Полифазният сън често се свързва с името на гениалния художник и изобретател от епохата на Ренесанса Леонардо да Винчи. За осъществяването на многобройните му идеи е било нужно време, което винаги не достигало. Като находчив човек, да Винчи решил да намери нови запаси от време в ежедневния сън. Той разбил обикновената нощна почивка на няколко части, превръщайки я в полифазна. Така той спял по петнадесет минути на всеки четири часа. В резултат на това, общата продължителност на съня се свела до час и половина за денонощие.

Спестеното от сън  време Леонардо вече можел да използва за творчество. Такъв полифазен сън той използвал в продължение на много години от живота си, при това без да изпитва умора. Известно е, че физиологически най-продуктивното време за работа и творчество е след сън. По това време работоспособността на организма е особено висока. Редуването на времето за бодърстване на всеки четири часа с непродължителен сън води до рязко увеличаване на времето на повишена работоспособност.


Години практика и експерименти от последователите на великия гений позволили да се обособят най-работещите техники на полифазния сън:

Сън на всеки шест часа в продължение на тридесет минути (режим dymaxion)
Сън на всеки четири часа в продължение на двадесет минути (режим uberman)
Нощен сън в продължение на 1,5 – 3 часа, а след това три пъти дневно в продължение на 20 минути (режим everyman)
Нощен сън в продължение на 2 часа, а след това 20 минути в средата на деня (режим tesla)
Нощен сън в продължение на 5 часа, а след това 1,5 часа еднократно през деня (режим siesta)
Всеки организъм е индивидуален и полифазната форма на сън не е подходяща за всеки. Ако решите да опитате да преминете към нея, се откажете временно от шофиране на автомобил и вземайте съдбоносни решения докато не определите за себе си с колко часа точно можете да съкратите времето на съня си.