По-късите дни, по-малкото слънце и първите студени сутрини често идват в комплект с още нещо - умора, липса на енергия и онова настроение, което обикновено събираме под общото име „есенна хандра“.

Оказва се, че дори ароматите около нас могат да имат значение за начина, по който се чувстваме. Определени миризми се свързват с бодрост, други - със спокойствие и уют, а трети просто отключват приятни спомени.

Сред ароматите, които най-често се свързват с усещане за свежест и енергия, са цитрусовите – лимон, портокал и грейпфрут. Ярката им и свежа миризма може да създаде усещане за бодрост, особено в мрачните есенни дни.

Друг добре познат аромат е този на кафето. И тук не става дума непременно за чашата с кофеин. Самата миризма на прясно смляно или сварено кафе за много хора е свързана със сутрешния ритуал, почивката и приятното начало на деня.

Канелата и ванилията пък играят в друг отбор. Вместо свежест те носят усещане за топлина и уют - вероятно и заради силната им връзка с домашно приготвени сладкиши, топли напитки и наближаващите зимни празници.

Лавандулата традиционно се използва за създаване на по-спокойна атмосфера, а ментата се асоциира със свежест и концентрация.

Това обаче не означава, че ароматната свещ е универсално лекарство срещу лошото настроение.

Реакцията към миризмите е силно индивидуална и зависи и от спомените, с които ги свързваме. Ароматът на канела може да означава уют за един човек и да не предизвика абсолютно нищо у друг.

И ако есенната умора се задържи седмици, човек загуби интерес към обичайните си занимания, има проблеми със съня и концентрацията или усещането започне да пречи на ежедневието му, причината не бива да се търси единствено в сезона.

Психолози посочват, че т.нар. есенна апатия може да бъде реакция към смяната на сезона и намаляването на дневната светлина. Сред препоръките са повече време навън през първата половина на деня, физическа активност, редовен сън и поддържане на социални контакти.

А ароматът на кафе, лимон или канела? Той може да остане приятната част от есенния план – но не и да замества грижата за себе си.