Парите не купуват посока, а Манчестър Юнайтед е болезненото доказателство за това. Тринайсет години след последната титла при сър Алекс Фъргюсън клубът отново е в тревожна ситуация – с едва осем точки от първите десет кръга и 18-а позиция във Висшата лига. Това е рязък контраст с отбора, който доскоро диктуваше темпото в Англия.

Проблемът не се свежда до един треньор, един слаб трансферен прозорец или отделен неуспешен сезон. На „Олд Трафорд“ се натрупаха грешни решения в управлението, селекцията и спортната стратегия. Така временните кризи постепенно се превърнаха в трайно състояние.

Трудният живот след Фъргюсън

През 2013 г. Фъргюсън си тръгна като шампион на Англия, а заедно с него напусна и изпълнителният директор Дейвид Гил. Наследството изглеждаше солидно, но се оказа силно зависимо от двамата. Назначаването на Дейвид Мойс не осигури плавна смяна на епохите. Седмото място във Висшата лига и уволнението му преди края на първия сезон разкриха мащаба на проблема.

След това Юнайтед постоянно сменяше футболните си идеи. Луис ван Гаал донесе Купата на Англия и по-строга организация, но играта му не спечели привържениците. Жозе Моуриньо добави Лига Европа и Купата на лигата, както и второ място в първенството, но конфликтите около него прекъснаха проекта.

Оле Гунар Солскяер върна емоцията около тима и също финишира втори, без да получи достатъчно стабилна основа за следващата стъпка. Ерик тен Хаг спечели два трофея, но непостоянството на терена остана. Рубен Аморим пое разстроен състав, а опитът му да наложи своята система не даде резултат и приключи с раздяла през януари 2026 г.

Скъпа селекция без общ план

За този период семейство Глейзър и сър Джим Ратклиф са инвестирали над два милиарда паунда за нови футболисти. Сред големите имена бяха Анхел Ди Мария, Пол Погба, Ромелу Лукаку, Джейдън Санчо и Антони. Част от тях пристигнаха с безспорна репутация, но твърде малко се превърнаха в устойчиво решение.

По-сериозният въпрос е защо тези сделки не изградиха отбор. В различни години клубът привличаше играчи за несъвместими стилове, плащаше високи възнаграждения и трудно освобождаваше ненужните. Това ограничаваше следващите наставници още преди да започнат работа.

Докато Манчестър Сити, Челси и Нюкасъл развиваха ясни спортни структури, при „червените дяволи“ твърде често водеща роля имаха търговските и моментните решения. Майкъл Карик успя да изведе отбора до трето място през миналата кампания, но настоящият срив подчертава, че краткият подем не е равен на възстановяване.

Юнайтед разполага с ресурси, огромна публика и глобална тежест. Липсва му последователността, която някога превръщаше тези предимства в титли.