С един удар, съзнателно или не, каненият за министър в служебния кабинет проф. Боян Дуранкев уличи Корнелия Нинова в лъжа, а президента Радев – в зависимост от БСП, каквато той отрича, т.е. пак става дума за лъжа.

Професорът лаконично разкрива, че Нинова и Румен Гечев, доказан експерт по предизвикване на икономическа катастрофа ( онази от времето на премиера Виденов), са го “подкрепили за участие в служебното правителство”.  Най-любезно Боян Дуранкев им благодари във Фейсбук за добрите думи, с които са го препоръчали за министерски пост.

Не става ясно дали сам е отказал назначението или друг е предпочетен в крайна сметка от онези , които “не се месят” на Радев. Но пък отново се изяснява, че другарката Нинова за пореден път е хваната в лъжа.

На този ( ранен) етап от разкритието, тя още не е отговорила, но никога не е късно да обяви за лъжец ( и) г-н Дуранкев, както вече стори с руснака Решетников, който пък я издаде, че са се срещали и са си говорили за кандидатурата на Румен Радев за президент.

Покрай това развитие съм сигурен, че трябва да очакваме още интересни случки и процеси. Ако е вярно, например, че Румен Радев е толкова горд и твърд, за какъвто с възторг го определят някои политкоментатори и известни апологети на Путин, той би трябвало да даде доказателства за твърдостта си, с която гордо отхвърля настоническите грижи на Нинова и компания за неговото прохождане в политиката. Но да оставим загадъчния по дефиниция Радев, който тъкмо по тази причина беше предпочетен от избирателите, да поднесе евентуалните си изненади.

Без изненади звучат съответните сенеради под неговия президентски прозорец на поруменели от радостни очаквания трубадури. Излиянията им напомнят на някакъв пожелателен съветски военен марш в прослава на дружбата между Путин и Тръмп, скрепена от пресъедилия се към тях български президент. “ Тогава, когато това стане, русофобите тук ще помръкнат”, предричат размечталите се другари.

КОЛАЖ в стила на авангардиста Уорхол, който превърна кича в изкуство, подиграва мокрите мечти  на путинофилите у нас

 

Понеже територията на “гадачеството” ( по Сакскобургготски) е привилегия на хибридното монархо-социалистическо-русофилско мислене у нас, не искам да си цапам чепиците и да нагазвам в нея. Ще си позволя само да задам обратният въпрос: ами ако Тъмп и Путин изобщо не се прегърнат, а Радев , който много държи да го възприемат като натовски генерал, разочарова своите партийни ментори, като избере след някои свои колебания посока на летене на Запад?

Самата прегръдка между Путин и Тръмп би изглеждала чисто визуално доста комично за руския самодържец, което със сигурност е известно на дребосъка от Кремъл и самият той една ли би я допуснал. Путин е толкова голям в  рамките на една такава мечта, колкото му позволи Тръмп. Това не пречи на разнежените от спомена за целувките уста в уста между Брежнев и Живков ентусиасти да си мечтаят сластно за “римейк” на сцената, но отсега им казвам: тази история наистина може да се повтори само като фарс.

Share on Facebook