Владимир Путин и неговата Русия днес изглеждат по-непобедими от когато и да било през 18-те му години на власт.

Откакто Путин се яви последния път на избори през 2012 г., руснаците нахлуха в Украйна, присъединиха Крим, засипаха с бомби Сирия, бяха обвинени в намеса в президентските избори в САЩ и заявиха, че имат страховит нов ядрен арсенал.

"Никой не ни слушаше. Послушайте ни сега", каза той по-рано този месец, хвалейки се с тези оръжия.

Путин отново ще бъде преизбран за президент с категорична победа на 18 март. Така че защо въобще си прави труда да произвежда избори?

Той презира демокрацията като объркана и опасна, но жадува за легитимността, която дават изборите. Нуждае се от ясно доказателство, че руснаците имат нужда от него и от виждането му за велика сила повече, отколкото от тревогите им за свободите, които потиска, ширещата се корупция, която не е премахнал, санкциите, които е предизвикал с действията си в Крим и Украйна, пише Асошиейтед прес.

"Всеки автократ иска любов", каза анализаторът Андрей Колесников от московския център "Карнеги", а Путин получава тази любов "от голямата подкрепа на изборите".

Путин, който се очаква да спечели около 80 процента от гласовете, още повече ще затвърди властта си в Русия - нещо като цар с демократично лустро.

През 14-те си години като президент и 4-те години като министър-председател на най-голямата страна в света Путин промени образа на Русия на световната сцена, укрепи властта над нейната политика и икономика и прати в затвора противници. Той предложи убежище на Едуард Сноудън, потуши екстремизма в отдавна размирната Чечения, беше домакин на изключително скъпи Олимпийски игри и спечели правото да организира Световното първенство по футбол тази година.

Сега той е на 65 години и не планира да се оттегли скоро.

За 19-годишната студентка по история на изкуството Мария Погодина "Путин е целият й съзнателен живот и затова е ясно, че има много за какво да бъде благодарна".
Все пак Погодина е разтревожена от някои негови политики. Тя се готви да гласува и се надява да види постепенна промяна.

"Не говоря за революция, в никакъв случай", каза момичето, обобщавайки позицията на много руснаци от всички възрасти. "Надявам се и вярвам, че това няма да се случи и че можем да избегнем граждански конфликт."

Изборите ще потвърдят довода на Путин, че за да се подобри животът в Русия, страната има нужда повече от приемственост, отколкото от драстична промяна, независими медии, политическа опозиция, активизъм за защита на околната среда или права за хомосексуалистите и другите малцинства.

Русия ще продължи да е несъразмерно зависима от цените на петрола, а нейното 144-милионно население ще остане по-бедно, отколкото би трябвало, и мнозина ще останат убедени, че светът иска да им навреди.

Най-важната мисия на Путин през следващите шест години ще бъде разработването на план за това какво ще се случи, когато през 2024 г. изтече следващият му мандат: ще определи ли той приятелски настроен наследник или ще измисли схема, която да му позволи да продължи да държи юздите?

Днешният всесилен Путин почти не прилича на човека, който направи първите си колебливи стъпки като президент в началото на новото хилядолетие.

Путин, който беше изстрелян във властта след изненадващото оттегляне на Борис Елцин от президентския пост, влезе в новия си кабинет на 31 декември 1999 г., поемайки товар, който изглеждаше твърде тежък за него. Заради скромното си минало в КГБ той изглеждаше хитър, а много руснаци го смятаха просто за марионетка на олигарсите, които тогава дърпаха конците на Кремъл.

Русия още не беше излязла от смутните времена след разпадането на Съветския съюз. Поръчковите убийства преобладаваха в медийните заглавия, армията й не можеше да си позволи чорапи за войниците, а бюджетът й все още беше зависим от чуждестранни заеми.

Осемнайсет години по-късно приятелите на Путин управляват икономиката, а руската армия се възражда.

Цяло поколение не познава Русия без Владимир Владимирович Путин начело. А все повече лидери, сред които американският президент Доналд Тръмп, подражават на неговия националистически, обсаден манталитет.

Решителните някога руски медии са се умълчали. Кремълската пропаганда днес има световна публика чрез влиятелните мрежи РТ и "Спутник".

Все пак, макар външно да изглежда неуязвим, Путин има причини да се тревожи.
Кремъл се нахвърля срещу провежданите напоследък разследвания за корупция от опозиционния лидер Алексей Навални, страхувайки се, че те могат да предизвикат обществени вълнения. А битката за наследяване заплашва да предизвика вредни разцепления в близкото обкръжение на Путин.

Междувременно разочарованите младежи в Русия може да се обърнат срещу него. Някои се присъединяват към протестите на Навални; други просто няма да си направят труда да гласуват, тихомълком подкопавайки властта му.

В момент, когато Путин се сблъсква с предизвикателства у дома, очаквайте още тупане в гърдите от страна на Русия в чужбина.

"За него международната среда преди всичко е инструмент за управляване на тези вътрешни предизвикателства", каза директорът на института "Кенан" във Вашингтон Матю Роджански. "Той може да обяви нещо от рода на намесата в Сирия или нещо в постсъветското пространство."

А след като отново бъде избран, Путин вероятно ще продължи отношенията със САЩ на Тръмп в стила на Студената война.

Русия смята, че разследването за предполагаема намеса в изборите в САЩ е скалъпено, но също така го възприема като знак, че Русия отново е значима и че американците са обсебени от мисълта да я отслабят на всяка цена.

"Отнасят ли се САЩ към Русия като към равна? Приемат ли Русия сериозно? Това е изключително важно мерило" за руснаците, каза Роджански. "Те не се съизмерват с Китай."

Откакто водещ американски дипломат беше записан да дава указания на украински опозиционни фигури, руснаците са убедени, че Вашингтон е предизвикал конфликта в Украйна, като се е намесил в задния двор на Русия, и че Америка носи отговорност за последвалите боеве. Те са отнели живота на хиляди хора, а конфликтът остава нерешен.

Присъединяването на Крим от Русия накара САЩ и Европейският съюз да наложат санкции, което значително повиши популярността на Путин.

Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин - възстановяване на могъществото и поправяне на историческите неправди. За да е ясно посланието в Русия, изборите на 18 март се произвеждат на четвъртата годишнина от анексирането.

Последния път, когато Путин се изправи пред избирателите, победата му също беше сигурна, но позициите му бяха по-нестабилни. Движение, оглавявано от Навални, беше изкарало много хора по улиците на Москва и други големи градове, а образованата средна класа беше ядосана от назадничавите възгледи на Путин.

Оттогава Навални многократно беше арестуван и не му е позволено да се кандидатира за президент заради присъди, смятани за политически мотивирани. Други опозиционни фигури също са извадени от строя - като някогашния милиардер Михаил Ходорковски, който прекара 10 години в затвора заради обвинения в данъчни измами, смятани за наказание за политически амбиции. Сега той живее в чужбина.

Междувременно проблемите на Русия продължават.

Путин почти не си дава труд да води кампания. Когато го прави, обещава по-светло бъдеще, косвено признавайки, че настоящето не е бляскаво.

Обещава по-високи заплати и пенсии - около 20 милиона руснаци сега живеят под официалния праг на бедността, който е 180 долара на месец. Иска по-добро здравеопазване, за да увеличи продължителността на живота от 73 години - тя е с няколко години под европейските нива. Неотдавнашните неуспехи при космически изстрелвания привличат вниманието към проблемите с изпитващата трудности авиокосмическа промишленост, която някога беше голямата съветска гордост, и той иска Русия да навакса в роботиката и изкуствения интелект.

"Меко казано, Путин ще има доста работа през следващия си мандат", каза Колесников.

Най-вече, трябва да гарантира, че страната му може да го надживее.

Политологът Дмитрий Орешкин попита: "Рано или късно Путин няма да го има, а тогава какво ще правим с Русия?"
 

/БТА/