"Избрахме си президент на САЩ, хайде сега да си изберем и наш" - това е най-разказваният виц в Русия в момента. С типичната си самоирония и горчиво чувство за хумор руснаците отговориха с анекдот на масовата истерия и нападки за участие на Москва в шпионски скандали по света.
Руснаците си избраха президент и съвсем очаквано той е Владимир Путин. Над 55 млн. души дадоха гласа си за него при безпрецедентна избирателна активност, надвишаваща 67%. Цифрите показват, че за Путин са гласували повече от половината избиратели в Русия. Дори руснаците в САЩ дадоха гласа си за Путин.
Това показва сухата статистика. Какво стои зад тези цифри обаче и как се стигна до тях? Победата на Путин е най-убедителната от всичките му изборни резултатите досега. Главното е, че всички - и вътрешната опозиция, и световният елит работиха, без да искат, за Владимир Владимирович. И се получи реализация на принципа "Колкото по-зле, толкова по-добре".
В Русия в момента няма ярки политици, които да могат да катурнат Путин. Той успя да се превърне в обединител на Русия, особено след анексирането на Крим. Преди него всички президенти бяха приемани като разединители. Не случайно вероятно изборите съвпаднаха с годишнината от присъединяването на Крим към Русия. Точно Путин върна авторитета на страната си на световната сцена. Дори най-яркият му критик - Борис Немцов, приживе признаваше, че руснаците го харесват.
Случаят "Скрипал" избухна точно в навечерието на изборите. Той беше директно отправен срещу Путин като наказателна акция срещу обвинението, че Русия се е намесила в изборите в САЩ. Западният свят обаче подцени психологията на руския народ. Затова и постигна обратния ефект - обедини хората. Да не говорим, че много анализатори категорично отрекоха участие на Москва в отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му с мотива, че той не отговаря на методите на действие на руските служби. Не е трудно да се досети човек, че от подобен скандал най-малко Путин има полза. Затова и остана дебела сянка на съмнение за руското участие в него.
Безпрецедентен контрол беше упражнен върху изборите. 1513 чуждестранни наблюдатели от 115 страни бяха командировани да следят вота. И нито един не изтъкна сериозни нарушения.
Руснаците просто си харесват лидера. Доволни са от него. Те просто имат нужда от човек със силна ръка, който държи стабилно властта и не се огъва пред противниците си. А и какъв трябва да бъде лидерът на една толкова голяма страна, обхващаща почти половината свят? Във Владивосток живеят хора с различна народопсихология от сънародниците им на Камчатка, например. Да не говорим за жителите в Москва, Санкт Петербург и другите мегаполиси... Лидерът няма как е да е друг, освен човек със стабилна ръка.
Можем само да им завиждаме. Защото в нощта след изборите дори опозицията постъпи цивилизовано. Всички признаха резултатите. Ксения Собчак, единствената жена кандидат за президент, която взе малко над 1% обяви, че руснаците искрено харесват Путин. При такова поведение веднага изниква нашият пример, при който винаги след избори изгубилите скачат и обвиняват победителите, че са фалшифицирали резултатите.
Изборите в Русия трябва да бъдат за западните политици обеца на ухото. Трябва да се откажат от агресията си. Защото тя при руснаците няма ефект. Да не говорим пък за изкуствено измислените скандали. Руският народ има имунитет към тях и ги разконспирира още в зародиш.