Да помним, да не забравяме.
Това е основното руско послание във възванията по повод 9 май, дата, преоткрита и рециклирана като пропаганден таран от режима на Путин за целите на днешното му оцеляване. Сякаш някакви западни пълчища едва ли не напират към Москва отново както през юни 1941 г. , когато след две години братско сътрудничество в подялбата на Европа между тоталитарните хищници Германия и Русия единият от тях се нахвърля изпреварващо върху другия.
Никога преди в човешката история сътрудничеството между Запада и Изтока ( олицетровявано от Германия и Русия), не е постигало такова демонично съгласие за разпределние на чужди територии, населени със стотици милиони чевешки същества, подлежащи на унищожение по етнически принцип иили на социално претопяване чрез насилствена болшевишка асимилация, както се случи през 1939 г. при сговора между кафявата и червената чума.
Да, нека да помним и да не забравяме.
С извинение към знаещите, трябва да помним на първо място , че Втората световна война, в която Русия е въвлечена след две години съглашателство с Германия, нямаше да се състои без сговора между Москва и Берлин. Този сговор тласка Вермахта първо на Запад и отваря вратата на Червената армия за подобна агресия спрямо балтийските републики и Финландия в годината на постигнатото споразумение между Хитлер и Сталин.
От българска гледна точка е важно да помним и да не забравяме, че голямата геостратегическа грешка, видна от днешната ни наблюдателница, Царство България да се присъедини към Тристранния пакт ( при това под натиска на многобройни обстоятелства, вкл. и на прекия германски военен ултиматум на българската граница) на 1 март 1941 г. е допусната в контекста на руския пример от 1939 г.. Според него “братушките” стават първи приятели с “арийците” и ги помпат със суровини и материали в гигантски количества, за да громят отдадената на концесия за тази цел по договора между двете тоталитарни държави част от Европа- от Норвегия на север, до Гърция на юг.
Само половин година преди изпревараващия ход на Хитлер срещу Русия двамата диктатори Хитлер и Сталин преговарят епистоларано на базата на вече съществущаия договор между тях. Сталин е готов да се присъдини към Тристрания пакт на практика срещу Великобритания, която самотно устоява на нацисткия натиск, захранван от съветски суровини .
България е точка номер две по важност от руска гледна точка в тази писмовна търговия. Само Финладния води пред България в класацията на Сталин в списъка му с условия за нови придобивки след евентуална успешната подялба на взаимно подчинената Европа по примера на матрицата за подобно консумиране на територии, в която Русия участва в разчленяването на Полша с Германия.
Това е било достатъчно известно на интересуващите се от истината по онова време. Включително в България. Вижда се от карикатурата на поздваряващите се тирани Сатилин и Хитлер, скрили кървави ножове зад гърба. С този образ големият български художник Илия Бешков онагледява действителността към 1940 г., добре известна и на българите от онова време, но погребана днес под тонове руска пропаганда.Днешна Русия се годее да бъдеприемник на руската история. В това качество би трябвало да може да панесе поне малко самокритика- нали е велика, а великите не бива да се боят от истината, която може да ги направи само по-силни и уважавани. Но вместо да се извини на собствения си народ и на света за съучастието в подпалването на най-ужасяващата война в човешката история, Кремъл подклежда единсвено и само своята версия за “великата отечествена война” и се опитва да обсеби общественото съчувствие към собствените жертви в своята постколониална периферия.
В Украйна и Беларус, дали повече жертви на глава от населението от самата Русия, отхвърлиха този опит за узурпиране на общата история. Дори Казахстан, една от най-русифицираните бивши съветски републики, все по-решително се еманципира от руското влияние, включително като предостави търговски пристанища на САЩ на брега на Каспийско море. Армения, превърната от Русия в най-голямата руска военна база в чужбина, намери сили да се отърси от корупмираното си проруско управление.
В България обаче Русия се разпорежда като у дома си. Заслугата за това обаче е не толкова на самата Русия, която се опитва да се наложи навсякъде, а на местната й пета колона, чийто стълб е едноличната власт на Дон Борисов. Без неговото покровителство нищо подобно не можеше да се случи у нас.
Share on Facebook
