С грохот се отваря вратата на килия в севернокорейския затвор и двете американски журналистки виждат усмихнатия Бил Клинтън.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне от затвора да излезем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне до аерогарата да стигнем.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Рано е още, поне в самолета да се качим.
- О, толкова сме ви благодарни, господин президент.
- Сега вече може да благодарите - казал Клинтън и си свалил панталона до коленете.