Всички знаят, че динозаврите са достигали гигантски размери, като някои от видовете с дълги шии са тежали над 70 тона и са надвишавали 30 метра дължина.
Но защо в историята на Земята така и не са се появили динозаври джуджета с размерите на съвременна мишка? Ново изследване, публикувано в списание Evolution, хвърля светлина върху този еволюционен феномен.
Международен екип от учени от Принстънския университет и Американския музей по естествена история е използвал математически модели, за да проследи еволюцията на телесната маса при прешленестите. Моделите отчитат начина, по който животните усвояват енергия и я инвестират в размножаване.
Макар тези физиологични фактори успешно да обясняват размерите на бозайниците, птиците и костенурките, те не дават отговор защо динозаврите (с изключение на техните преки потомци – птиците) никога не са развили наистина дребни видове.
Според изследователите основната причина се крие в конкуренцията за екологични ниши. Когато динозаврите са властвали на Земята, първите бозайници – повечето от които дребни създания с размерите на земеровка – вече са били заграбили наличните ниши за малки животни, като са се хранили главно с насекоми и семена.
Това тяхно присъствие е попречило на динозаврите да еволюират към микроскопични размери. В същото време гигантските динозаври са спирали тогавашните бозайници да станат големи, държейки ги в сянката си милиони години.
Днес над 75% от бозайниците и 90% от птиците са с много малки размери, което показва, че в природата има изобилие от възможности за дребни видове. При динозаврите обаче най-малките известни представители, като Микрораптор или Фруитаденс, са били с размерите на гарван и са тежали между 400 и 700 грама. Това ги прави огромни в сравнение със съвременни рекордни джуджета като колибрито или етруската земеровка, които тежат под 2 грама.
Хипотезата, че фосили от малки динозаври просто не са открити, се отхвърля от учените като малко вероятна, тъй като в същите скални пластове редовно се намират добре запазени останки от други дребни животни от онази епоха.
Единственото изключение в тази история са птиците, които произлизат от групата на тероподите преди около 150 милиона години. Придобиването на способността за летене е позволило на техните прародители да избягат от конкуренцията на сушата и да се смалят драстично.
Това е отворило път за изключителното видово разнообразие на днешните птици, наброяващи над 12 000 вида, докато сухоземните бозайници са успели да развият гигантски размери едва след унищожителния удар от астероид преди 66 милиона години, който е заличил динозаврите.
Превод: Glasnews.bg; Източник: Reuters;
