Шест години след най-тежкото ядрено бедствие в историята на Япония местните власти на префектура Фукушима орязват жилищните субсидии за т.нар. доброволно евакуирали се, обричайки ги на несигурно бъдеще.

Джунко Исогаи и двете й дъщери тийнейджърки отдавна чакат деня, в който ще могат да се завърнат в дома си във Фукушима, където преди шест години стана най-тежката ядрена авария в историята на Япония.

Но тъй като няма изгледи това да се случи, семейството е принудено да остане в град Ниигата на брега на Японско море.

Не могат да се завърнат в дома си в град Корияма в префектура Фукушима, защото мястото "не е същото като преди" заради радиационното замърсяване, казва Исогаи. "Загубихме родния си град".

Исогаи е една от 26 600 "доброволно" евакуирали се, както наричат хората, напуснали зони, неподлежащи на задължителна евакуация след катастрофата в АЕЦ "Фукушима Даичи" на 11 март 2011 г., пише ДПА.

Атомната електроцентрала претърпя троен срив и изхвърли радиоактивни материали в околната среда, след като пострада от мощно земетресение, последвано от цунами.

Този месец властите на Фукушима ще спрат да изплащат жилищни субсидии на тези, които са напуснали по собствено желание, защото работата по обеззаразяването е приключила и безопасността на храните в родните им места е гарантирана, според местния служител Норимаса Кобаяши.

Макар властите да казват, че са приключили работата по очистване на жилищните зони от ядреното замърсяване, критици и някои местни твърдят, че мястото не е безопасно за живеене, особено за деца.

Признавайки, че в някои райони на Фукушима все още има високи нива на радиация, представители на местното правителство обещават, че ще продължат да следят радиационните нива. Но много евакуирани казват, че вече не вярват на длъжностни лица, нито на компанията оператор на централата - "Токио Илектрик пауър" (ТЕПКО).

Норико Мацумото, бивша жителка на Корияма, казва, че й е неприятно да бъде наричана от властите и по медиите "доброволно" евакуирала се, защото по думите й терминът създава впечатление, че са напуснали родните си градове "от егоистични подбуди".

"Ние сме бежанци, ядрени бежанци", каза тя.

Много от напусналите са майки, които са се уплашили радиацията да не повлияе на здравето на децата им. Някои двойки са имали разногласия за влиянието на радиацията и в някои случаи тези разногласия са довели до раздели и дори до разводи.

Мацумото се мъчи да свърже двата края, откакто с дъщеря си са напуснали града си. Двете са се преместили в град Кавадзаки край Токио, след като детето, което по онова време било още в начално училище, се оплакало от болки в стомаха и кръвоизливи от носа след изхвърлянето на радиоактивни частици в околната среда.

Съпругът на Мацумото останал в Корияма, където има ресторант.

Спирането на субсидиите "поставя евакуиралите се в още по-тежко положение", казва Канна Мицута, един от ръководителите на японския клон на природозащитната организация "Приятели на Земята".

Въпреки че се считат за жертви на трагедията, тези хора не са получили никакви компенсации от ТЕПКО, която през първите два месеца криеше, че е имало радиоактивно изтичане.

Започнали нов живот след внезапното преместване, "много бащи и майки (от Фукушима) изпитват затруднения да сложат нещо на масата за децата си", казва Кацухико Хасегава, който се премества в град Фуджиномия в Централна Япония.

Хасегава напуска Фукушима с бременната си съпруга и петгодишния си син през август 2011 година. Той казва, че правителството изобщо не се е допитало до евакуираните по въпроса за спирането на жилищните помощи.

"Правителството, което е виновно за ядрената трагедия, ни задължава да се подчиняваме на политиките му", казва той. "Сега задачата ни е да им се противопоставим твърдо".

Два месеца след аварията дъщерите на Исогаи започват да страдат от кървене от носа и обриви по тялото. През 2012 г. трите напускат Корияма, намираща се на около 60 км западно от ядрената централа.

"Здравето на децата ни се влоши", си спомня тя. "Всички бяхме стресирани".

Здравословното състояние на дъщерите се подобрява, след като се преместват на 130 км северозападно от Ниигата. Но семейството е платило и икономическа, и психическа цена. Съпругът на Исогаи също е останал в Корияма заради работата си.

Ядрената катастрофа станала две години, след като дългоочакваната им семейна къща била построена. Те продължават да изплащат ипотеката, но съпругата и дъщерите надали ще се завърнат в близко бъдеще там.
 

/БТА/