Предстоящото встъпване в длъжност на президента Доналд Тръмп буди опасения не само сред опонентите му в САЩ, но и у мнозина украински политици. През цялата избирателна кампания официален Киев нескрито правеше реверанси към Хилари Клинтън. Порошенко и неговият екип разчитаха, че ще спечели кандидатката на Демократическата партия.

Сега обаче Украйна ще трябва да търси общ език с Доналд Тръмп, който симпатизира на Владимир Путин. Защото САЩ все така играят една от решаващите роли в уреждането на украинско-руския конфликт, пише Сергий Руденко, Украйна, за Дойче веле.

Украйна между Русия и САЩ

Ето главната грижа на официален Киев с поемането на властта от Тръмп: да не би Вашингтон да смени политиката си към украинската държава? Да не би САЩ и Русия да решат бъдещето на Украйна без нейно участие? Казано по-просто, няма ли Путин и Тръмп да си поделят сферите на влияние в света, като "прикачат" Украйна към орбитата на Русия?

Отговорът на този въпрос ще реши не само съдбата на анексиран Крим и на Донбас, но и на цялата украинска държава.

От позицията на Вашингтон до голяма степен зависи дали руските военни ще се изтеглят от Донбас и Крим. Задача на Москва е да убеди Тръмп, че конфликтът в Украйна е разрешим само под грижовното ръководство на Русия. Задача на Киев е да обясни на новия президент на САЩ, че по-нататъшното присъствие на руски военни може само да влоши ситуацията и в Крим, и в Донбас. Коя от страните ще бъде по-убедителна - засега е трудно да разберем.

Компромис или капитулация?

Според украинския мултимилионер Виктор Пинчук, зет на бившия президент Леонид Кучма, Украйна трябва да направи "болезнен компромис". Същината му, представена в американското издание "Уолстрийт джърнъл", е проста: Киев забравя за известно време за анексията на Крим, замразява конфликта в Донбас и се отказва от курса на Украйна в посока НАТО и Европа. С други думи украинската държава остава в руската сфера на влияние.

Да, тази ситуация би задоволила напълно Владимир Путин, а може би и Доналд Тръмп. Но ако този план бъде осъществен, планът на Пинчук ще доведе до политическа експлозия в самата Украйна. След Евромайдана, трите години война и хилядите жертви компромисът на зетя на Кучма, прилича на капитулация, с която украинците никога няма да се съгласят. Украйна направи геополитическия си избор още по времето на Евромайдана. Нюанс, пренебрегван май и от Виктор Пинчук, и от други привърженеци на такъв "компромис".

Планът на Пинчук бе вече отхвърлен и от администрацията на Порошенко. Що се отнася до бъдещето на Крим и Донбас, официален Киев се опира на широка международна подкрепа. Целият свят призна за незаконна анексията на полуострова и констатира руска намеса в ситуацията в Донбас. Украйна се ориентира към договореностите, затвърдени в "нормандския" и в минския формат. Киев няма намерение да ги загърби заради мнимите компромиси, предложени от Виктор Пинчук.

Планът на Надежда Савченко

Надежда Савченко започна стремително да развива действия за уреждане на конфликта в Донбас практически успоредно с Пинчук. Макар предупредена от Службата за сигурност на Украйна да не го прави, тя публикува списъци с имената на пленници, взети от двете страни в донбаската война. Савченко е убедена, че тази стъпка ще промени положението с размяната на заложници. Бившата затворничка на Кремъл впрочем скромно премълчава, че размяната на пленници не се решава в сепаратистки Донецк и Луганск, а в Москва.

Съзнателно или не, Савченко представя войната в Донбас като вътрешен конфликт за Украйна. Тя се среща със сепаратистките водачи Плотницки и Захарченко, говори за помирение и размяна на пленници с т. нар. Луганска и Донецка народна република. За Москва, която има интерес Западът да вдигне икономическите санкции, Савченко и Пинчук идеално илюстрират факта, че в Украйна има хора, готови не само да преговарят с отцепниците, но и да приемат съществуването на псевдорепубликите в състава на единната държава.

Както изявленията на Пинчук и Савченко, така и предложението на първия украински президент Леонид Кравчук да бъде създаден "съвет на мъдреците" за уреждане на конфликта, трябва да се разглеждат само в контекста на предстоящото встъпване в длъжност на Доналд Тръмп. Русия използва горепосочените персони с оглед да му представи свои варианти за решаване на конфликта в Източна Украйна. Въпреки че решенията отдавна са записани в споменатите вече мински споразумения. Обаче не действат, защото Москва няма интерес от това. Схващат го и Берлин, и Париж, и Вашингтон. Как ще действа в тази ситуация Доналд Тръмп още никой не знае, включително Владимир Путин.

/БТА/