Знаете ли кога “ще се оправим”? Има отговор на този въпрос и той е пред очите ни всекидневно.
Ще се оправим, когато възтържествува логиката по-малко образованите и интелигентните да признаят предимствата на онези, които ги превъзхождат и им поверят водачеството на страната с осъзнатото чувство, че това е добре за всички ( макар да е несправедливо понякога, заради по-добрия старт в живота на някои хора).
От десетина години насам един не особено образован човек, който общува с лидерите на съюзническите държави с езика на тялото поради неспособността му да използва речта извън ареала на собственото си племе – а езиковото общуване е най-голямото предимство на човешкото същество пред животинската конкуренция-е на върха на тази антилогика. В България Той подбира кой да (му) служи сред по-образованите и интелигентните от него, вместо да е обратното.
Да, хъс за изява в политиката проявяват и другаде хора, които не биха проектирали небостъргачи, нарисували гениална картина или композирали зашеметяваща оратория. Но все пак се извисяват към политичското небе с комбинация от качества, с поглед върху общата картина и с ораторски умения ( да имаш беден речник и да говориш на простонароден език- защото толкова си можеш и дори се гордееш с този факт- не спада към категорията “ораторско майсторство”, макар и да върши работа за целите за побратимяването с част от публиката, достатъчна да те държи на власт).
У нас случаят се характеризира не с такава комбинация, а с комбинативността на един “пъргав ум” на каратисткия политически тепих, на който той пресметливо тръшка противниците си или ги задушавава в прегръдката си- за удовлетворение на “ простите”, с които флиртува като един от тях.
Този абсурд образованите и интелигентните да са производна на волята на Вожда ( с описаните по-горе характеристики) се видя от откровенията на Мария Габриел, еврокомисар от българската квота. В петъчната телевизионна “Панорама”, изповедалня за “елита” ( в която дори не направиха опит да покажат друга гледна точка, освен тази на управляващите от ГЕРБ за каквото и да било), тази млада и интелигентна жена , която се слива с европейските си посестрими като лице на съвременна Европа, изрази своя възторг от своя лидер Борисов. Каза, че се възхищва от него.
Часове по-късно, в сутрешното съботно предавена на БТВ, тя обясни още веднъж възхищението си от него в телевизионен дублаж на нейното представяне като производна величина на политическия факт, че дължи издигането си лично на Борисов. И му благодари за това “като на човек”.
В годините след сгромолясването на Сталин от пиедестала това ненормално за уж цивилизована страна явление беше наречено “култ към личността” , за да се прикрие по-големият факт: сбърканата логика в обществения договор, според който управлението трябва да бъде в ръцете на способните и образованите, а не в лапите на най-бруталните ( и обикновено доста прости) “политически животни”.
Когато тази зависимост се обърне, тогава “ще се оправим”.
Share on Facebook
