Лавина от лъжи и омрази заля социалните мрежи след атаката в Мюнстер. Но интересът към новината се изпари в мига, когато стана ясно, че извършителят не е някаква "мюсюлманска отрепка". Грозна, нечовешка реакция. Дойче веле публикува коментар от Александър Андреев.

"Ислямистки атентат в Германия!" - така социалните мрежи в България (пък и другаде по света) се нагорещиха до червено след съботната новина от Мюнстер. Над тази реакция си струва да поразсъждаваме поне по три причини.

Първо: престъпната безотговорност, с която потребителите пускат в оборот една фалшива новина. Второ: безсилието на професионалните медии и на разумните наблюдатели, които часове наред трябваше да водят отчаяна битка срещу лавината от лъжи и омрази. И трето: обидният факт, че интересът към новината се изпари в мига, когато полицията разкри идентичността и мотивите на престъпника.

Фобии, комплекси и налудничави теории

"Във Фейса мога да си дрънкам каквото си искам" - тази нагласа е колкото позната, толкова и опасна. Тоталната безотговорност на мнозина потребители в социалните мрежи може да навреди не само на тях самите, както в случая с "Кеймбридж Аналитика".

Тя създава, особено във Facebook, една отровна атмосфера на всепозволеност, в която фалшивите новини се разпространяват като летен пожар, а личните страхове, фобии и комплекси набъбват до налудничави теории за световни заговори и манипулации. И по всичко това се лепят милиони тъй желани вдигнати палци…

Терорът на фобиите и омразите в социалните мрежи може да сломи волята дори на най-добросъвестния журналист или коментатор. Защото в мига, когато се опиташ да противостоиш с факти и с разумни аргументи, върху теб се изливат обичайните „Кой си ти, бе?", „Кой ти плаща?", „Ние сме народът, стига сте ни манупилирали!".

Когато думата вземат хора с объркани мозъци

Навремето интернет възникна като „машина" за разпространяване на информация. Днес социалните мрежи са „машини" за разпространяване на емоции. Още по-лошо е, че стотици милиони потребители не правят разлика между едното и другото. И мигом „набиват канчето" на всекиго, който се опита да внесе малко ред в обърканите мозъци.

Така априори обречени на неуспех се оказаха усилията да се възразява срещу фалшивата новина, че извършителят от Мюнстер бил кюрд. Или пък срещу още по-глупавото твърдение, че атентатът нарочно е извършен по Великден. За сведение: германският Великден беше седмица по-рано.

А ето и най-лошото: в Мюнстер загинаха двама невинни, повече от 20 бяха ранени. Истинска човешка трагедия, скръб и мъка за пострадалите и за техните близки.

А хищническият дискурс в социалните (но и в булевардните) медии отегчено извърна глава. Щом извършителят не е фалшив бежанец, ислямист или някаква друга „мюсюлманска отрепка", щом не обслужва злобата и апокалиптичните ни фантазии, човешката трагедия изобщо не е интересна.

И както толкова пъти досега днес отново се оказва, че милионите жертви на автомобилни катастрофи, десетките хиляди убити с огнестрелно оръжие в мирно време, пострадалите при нападения, извършени от психически неуравновесени престъпници - всички тези кръвопролития влизат в обичайния дневен ред, те са „скучни" и пренебрежими. Просто защото не се вписват в отровния светоглед, разпространяван не само в мрежите, но и от водещи политици като Орбан, Качински или Льо Пен. И от "Алтернатива за Германия", чиято видна представителка Беатрикс фон Щорх по наивен начин се опита все пак да нагласи фактите към идеологията на омразата, разпространявана от споменатите популисти.

Заплахата "дигитален дивак"

Психолози твърдят, че милионите зли, агресивни и налудничави потребители в социалните мрежи иначе, в аналоговия живот, са съвсем нормални и безобидни хора. Дано да е така. Защото ако не е, следващата (световна?) война ще бъде предизвикана не от геополитически интереси, не от идеологически сблъсък или от алчността на военно-промишления комплекс, а от масовата безотговорност на „дигиталните диваци".