От няколко години спортните управници на страната постоянно говорят как било крайно време да се спре изтичането на български спортисти, които предпочитат да се състезават при по-добри условия за чужди държави. Май си оставаме само с приказките. Тенденцията е на път да продължи ако се съди по последните събития със световната и европейска шампионка по кану Станилия Стаменова. Софиянката, състезаваща се за пловдивския клуб Тракия заяви, че е обидена от отношението и малкото средства, заделяни за подготовката и календара и. И с основание смята, че трудът и успехите и не се оценяват адекватно. Тя намекна, че може и да смени флага при добри оферти от чужди държави. Ако това се случи, тя ще стане поредната наша шампионка, предпочела да печели медали за други срани. Още преди години крак повлякоха щангистите от прословутата българска кола, които масово започнаха да вдигат за Катар срещу солидни суми. Един от тях бе асеновградчанинът Яни Марчоков. Други двама негови съграждани го последваха, след като завоюваха куп медали за България, но тукашната мизерия в щангите ги прокуди в Азербайджан. Това бяха Боянка Костова и Иван Стоицов. По стъпките им тръгна и бронзовият медалист от Атина 2004 - смолянският исполин Величко Чолаков, както и Валентин Христов. На последната олимпиада в Лондон през 2012 г. общо 7 българи се състезаваха за други държави - Тервел Длагнев - свободна борба /САЩ/, Емил Милев - стрелба /САЩ/, Александър Александров - гребане, Величко Чолаков - щанги, Валентин Христов - щанги, Боянка Костова - щанги /Азербайджан/, Кристиян Голомеев - плуване /Гърция/. Длагнев, Милев и Голомеев са емигранти, но щангистите ни бяха откупени от азерите. Тенисистката Сесил Каратанчева няколко години защитаваше цветовете на Казахстан, но в крайна сметка се завърна в България. Подобни преселения в спорта не са прецедент в световен мащаб. Лошото е, когато са продиктувани от недоимък и неадекватно отношение от страна на властите в държавата. Каквито примери у нас, за съжаление не са един и два.
