“20. окт. 1990.
Днес пред Общината в Пловдив се бяха събрали 2000 – 3000 души – внесоха ни на ръце вътре. Ние сме ВИК – Временният изпълняващ комитет. В Пловдив СДС е спечелил властта – повечето сме от СДС. Кабинетът ми е до този на Кмета на втория етаж. Самият аз съм със статут на Зам. кмет – Завеждащ направление /да им се невидят и русизмите!/ социални дейности”. С много отдели надолу. В Общината работят няколкостотин комунистки с мъже военни и милиционери. И около сто комунисти – началници.
21. окт. 1990.
Първи работен ден. 8:30 Проучвам – голям кабинет с масивно бюро с много телефони, стенен празен гардероб и срещу бюрото – ниска маса и кожен диван с още два фотьойла. В чекмеджетата на бюрото има само празни бутилки от водка – десетина. На бюрото има и две копчета. Натискам едното и влиза секретарката – около 30 годишна, уплашена и с тефтер и молив в ръка – да стенографира. Уплашена, защото преди да влезем в общината, руските боклуци обикаляли Общината и говорили на руски: “Сега, като дойдат тези от СДС, ще видите какво ще ви правят!” Гласът й схванат, не може да каже “Добро утро”, уплашена. Казвам и: “Госпожо, седнете на дивана, оставете тефтера и кажете децата Ви колко са големи, какво работи съпруга Ви – опитвам се да я успокоя. И тя избухна в рев – “Вие знаете ли, че аз от десет години работя тук и никой не ме е поканил да седна на този диван?” – истерия.
Като лекар я ипратих да се измие и издуха в тоалетната и да дойде. Върна се поуспокоена я разпитах за телефоните по бюрото. Единият се оказа прословутата “вертушка”. Само преки телефони на членове на ЦК , на ОК и на ГК на БКП. Само четири цифри – сладко! Два часа набирах по четири случайни цифри и казвах: “Айде събирайте си бохчичките, руски боклуци и да ви няма! Марш в Москва, национални предатели!” Голямо густо беше!
30. окт. 1990.
Моята секретарка вече се е успокоила, видяла е, че няма да я измъчвам, както гласяха предварителните заплахи и започна да докладва рано сутрин:
“А пък да Ви кажа, Д-р Кръстев, какво стана вчера в Халите. Г-жа Колева не искаше снощи да плати на касата. И удари едно шише ракия в плочките до касата и се фукна навън.”
Понеже то тъпо, го разпитах още един път основно. И то разказва: “Има тука няколко от Съвета, които пазаруват от Халите без пари. Пълнят кошниците, на касата дават десет лева и им връщат пет по два, пълнят торбите и си отиват. Не можех да повярвам! Първо накарах секретарката да ми се появи директорът на Халите: “Вярно ли е това? – Вярно е. Е, как го оправдавахте тоя башибозук? – Пишехме го фира.
Колко години фира – поне 20, откакто съм директор”.
Толкова, момчета и момичета от първите дни.
Записките продължават до днес.”
Д-р Михаил Кръстев
ЗАБЕЛЕЖКА ivo.bg : Снимката не претендира да е представителна за текста и не цели да провокира поредната братоубийствена война по темата за личностите и тяхната вина – мнима или реална. Просто е запечатан спомен и е още едно свидетелство за онова време…
Share on Facebook
