Прецизно насочена и ограничена във военен план, операцията на САЩ срещу режима в Дамаск не хвърля светлина върху американската стратегия в Сирия и не обещава изход от дипломатическата безизходица във все по-сложната обстановка след седем години война, пише Франс прес.

"Мисията е изпълнена", доволно констатира в събота Доналд Тръмп, часове след като тържествено бе анонсирал "прецизни удари" в отговор на атаката от 7 април в град Дума, където според американските обвинения Башар Асад е бомбардирал цивилни с отровни газове - зарин и хлор.

Вашингтон специално изтъква, че американският президент е "успял да формира (. . .) коалиция" с "други две постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН" - Франция и Великобритания.

В случая става дума за "съюзнически отговор", подчертава висш американски служител, пожелал анонимност, "за разлика от самостоятелните действия на САЩ преди година", когато Доналд Тръмп за пръв път даде заповед за удари след извършена тогава химическа атака.

Независимо от медийния отзвук обаче "мисията" всъщност бе пределно ограничена; предшестваха я едноседмични закани и оживени пазарлъци, породили спекулации за възможни офанзиви от съвсем друг мащаб.

"Всички цели бяха тясно и недвусмислено свързани с производството и складирането на химически оръжия", "средствата за доставката им не бяха засегнати", увери пред АФП Файсал Итани, изследовател от вашингтонския мозъчен център Атлантически съвет.

"Има опасност Асад да възприеме тези удари като послание в смисъл: "Нямаш право на химически атаки, но всичко друго е позволено, давай смело", смята той.

Защото САЩ заявиха ясно, че с изключение на тази задача нямат намерение да се месят в конфликта между бунтовниците и сирийската власт, подкрепяна от Русия и Иран.

"Стратегията ни в Сирия остава без промени", отсече в събота американската посланичка в ООН Ники Хейли.

"Каква стратегия?" - сякаш отвръщат в хор повечето американски експерти.

Мирният процес - "блокиран"

Преценил като "легитимни" ударите, нанесени през уикенда, президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хас констатира обаче в Тwitter, че "няма видими промени в американската политика спрямо Сирия".

"Американците не са действали с цел да отслабят режима", уверява уважаваният бивш дипломат.

Друг бивш служител на Държавния департамент - Никълъс Бърнс, призовава "да се запази присъствието на американски сили на Север", изправени срещу джихадистката групировка "Ислямска държава", и да бъде създадена "американско-арабско-европейска дипломатическа коалиция", която "да контрира отрицателното влияние на тройката Русия - Иран - Сирия".

Американската "стратегия" бе представена официално през януари от Рекс Тилърсън, тогава държавен секретар на Доналд Тръмп. Тя предвиждаше трайно присъствие на войски от САЩ в Сирия с цел борба срещу ИД, но и с две допълнителни задачи: да съдействат за оттеглянето на Башар Асад и да парират влиянието на Иран.

Накратко, документът предупреждаваше, че изтеглянето на американските сили би създало вакуум, добре дошъл и за сирийския президент, и за експанзионистичните кроежи на Техеран.

Служителите от администрацията все още се позовават на тази реч, но президентът Тръмп, уволнил междувременно Рекс Тилърсън, поднесе наскоро изненада, като изрази желание САЩ бързо да напуснат Сирия, но под натиска на своите съветници и съюзници в крайна сметка не определи график за изтегляне.

"След новите удари Тръмп не повтори "тръгваме си веднага, щом борбата с ИД приключи, а тя скоро ще приключи", отбелязва Файсал Итани. "Значи оставаме още малко, но това всъщност не е стратегия за Сирия, а само елемент от сирийския конфликт", казва той.

Освен споменатото по-горе американската администрация посочва само, че е решена да придвижи напред женевския мирен процес под егидата на ООН. Същевременно признава, че той е "изцяло блокиран", по думите на висш служител от САЩ, който хвърля отговорността върху сирийския режим, "отказващ да участва в разговорите", и върху руснаците, "които не пожелаха достатъчно да натиснат" Дамаск.

"Щом заявяваш открито, както прави сегашната администрация, че "всъщност не ни интересува войната" между Асад и бунтовниците, значи разполагаш с твърде малко средства за натиск", заключава със съжаление експертът на Атлантическия съвет. Затова според него днес е "по-малко вероятно от всякога" да бъде спасен от безизходицата женевският процес.

/БТА/