Суеверията се срещат из цялата планета. Според някои съхраняват културното наследство, а според други са любопитни жестове, които придават цвят на ежедневието. Ако сте от скептиците, които смятат, че са неподваластни на суеверията, помислете пак – със сигурност дори вие вярвате е нещо нелогично.
Според някои теории английската дума за суеверие, superstition, произхожда от латински: от super – „над”, и stare – „гледам втренчено”. Воините, участващи в сражение, били наричани superstites, тъй като ако останели живи, те буквално стоели над труповете на мъртвите си другари. Според друго тълкуване, в древността superstitio се е използвало за описание на човек, изпитващ силно благоговение към Бога и извънреден страх към него, към чудесата и религиозните учения.

Средновековните учени употребявали думата във връзка с различни вярвания, които противоречат на християнството. Думата, която използваме ние, идва от старослявянската дума „суе” или „всуе”, което означава напразно (без полза и без осъзнаване на причината) и „вяра” – тоест, буквално, „напразно, безполезно вярване”. Днес понятието се описва като представи или обичаи, възникващи заради невежество, страх пред неизвестното, вяра в магии или в случай на неправилно разбиране на причинно-следствените връзки. Някои суеверия днес са станали толкова привични, че дори се смятат за знак на внимание и вежливост. Например, когато някой кихне, околните му казват „Наздраве!”. Американски етнолози обясняват, че в много страни съществува поверие, че в момента на кихане „душата напуска тялото на човека” и затова се използва тази „защитна фраза”.

Науката и суеверията
Психолозите обясняват, че суеверията са изключително устойчиви, тъй като случаите на сбъдване се помнят от множество хора, а несъответствията с реалността бързо се забравят. Подобна теория е предложена за първи път от американския психолог бихейвиорист Б. Ф. Скинър. Според него по този път човек установява лъжлива връзка между своите действия и някои независими от него събития, които започва да смята за последица от собствените си постъпки. Скинър експериментално е моделирал възникването на суеверно поведение и дори е показал, че то може да е присъщо не само на хората, но и на животните.

Хората се държат суеверно най-често по няколко причини: заради желание да погледнат в близкото бъдеще; за избягване на неблагоприятни ситуации; за успокоение в стресови моменти; заради следване на някакви общоприети наследени поверия. Поради това суеверията са особено разпространени при екстремални обстоятелства. Суеверието е предразсъдък, според който съществуват неведоми сили, способни да предвещават бъдещи събития и да им влияят. Съдържа допускането (често несъзнателно), че ако спазваме определени условности, тези сили ще ни защитят. На поведенческо ниво те намират израз в различни форми: носене на талисмани, татуировки, ритуални жестове и др.

В енциклопедията World Book се отбелязва следното: „Суеверията няма да изчезнат, докато хората не бъдат напълно уверени в бъдещето”. Те ще бъдат винаги на мода, тъй като се коренят в присъщия на всички ни страх от бъдещето. Повечето от тях имат дълбоки исторически корени и макар че религията ги отрича, често са се отнасят именно към древни религиозни вярвания.

Религия без Бог
Смята се, че религиозните хора притежават вяра единствено в Бога, а всички суеверия са доказателство, че вярата им е лъжлива, непълноценна, неистинна. На практика обаче дори и сред строго религиозните хора се срещат суеверни личности. Особено объркващ е фактът, че по своето съдържание някои суеверия имат религиозен характер. Например, една от крайностите е когато човек развие извънредно силно влечение към чудеса и знамения – те му се струват за доказателства за особена святост или правилност на вярата. Според християнството обаче чудесата сами по себе си нищо не доказват. Чудото се възприема просто като знак за милостта на Бога, а той е милостив към всички.

Друга крайност възниква, когато хората преувеличават значението на църковните обичаи и правила до такава степен, че те се оказват по-важни от Божите заповеди. Например, някои смятат, че ако не се поклонят и прекръстят с абсолютна точност, молитвата им няма да бъде чута. По този начин външните ритуали заемат мястото на вътрешните ценности и се превръщат в празни религиозни суеверия.

Ето няколко често разпространени примери за проява на религиозно суеверие: един от тях е, когато вкъщи или в колата хората си държат икони, но се отнасят към тях като към талисмани. Сред Църквата това са свещени предмети, които трябва да ни напомнят да се молим за себе си и за близките си, а не да ни носят късмет или да ни предпазят от катастрофа.

Още един пример е когато човек отива да се кръсти, защото не му върви или здравето му не е добро, а не от вяра. Подобен е случаят и с тайнството на Евхаристията (Св. Причастие) – понякога хората се огорчават, че постенето и причестяването са били „чиста загуба на време и усилия”, тъй като не е решило проблемите им в работата или не им е донесло късмет. Посещението на свети места също може да придобие суеверен характер, когато се възприема като туризъм, който ще ни донесе успех.

Видове суеверия
Съществуват суеверия, които се отнасят като понятия и сфери от живота като успех и неуспех, числа, годишни времена, работа, пътувания, любов, бременност и т.н. Вероятно за всяко житейско събитие между раждането и смъртта съответства някакво суеверие. Някои се използват толкова широко, че вече са се превърнали в традиции. Суеверията, които трябва да донесат късмет и да ни предпазят от злото, се наричат добри. Но не всички суеверия се отнасят само до успех или нещастие. Някои от тях имат езически произход или са основани на езически обичаи, включително и идолопоклоничество. Други произхождат от окултизма или имат откровено демонична природа.