През шестте месеца, откакто пое премиерския пост със задачата да изпълни изразената на референдум воля на британците страната им да напусне Европейския съюз, Тереза Мей изглеждаше нерешителна и изпълнена със съмнения как да се осъществи това. Вчера обаче този период приключи, след като тя даде да се разбере, че Великобритания смята да излезе от единния пазар - главния елемент от историческите усилия за премахване на всички пречки пред търговията в съюза и за поддържане на свободното движение на стоки, услуги, капитали и - нещо, което Великобритания не можа да преглътне - на хора, пише "Ню Йорк таймс".

Както и да се отнасяме към Brexit-а, жизненоважно е да се гарантира, че тази изключително сложна раздяла ще нанесе възможно най-малко вреди на дългосрочните икономически и политически отношения между Великобритания и континента. Така че речта на Мей трябва да бъде приветствана за ясното излагане на намеренията на правителството по ключовия въпрос, преди то да задейства официално двегодишния процес, което министър-председателката каза, че ще направи до края на март.

Всъщност Мей потвърди това, което беше станало съвсем ясно: че основните искания на привържениците на Brexit-а - прекратяване на свободното движение на граждани на блока и на юрисдикцията на Европейския съд над британското законодателство - са несъвместими с основните принципи на ЕС.

Премахването на неяснотата поне по този въпрос доведе до скок на британската лира. Мей се опита също да предотврати тлеещ конституционен сблъсък, като обеща и двете камари в парламента да имат думата по окончателната сделка. Тя обаче не каза нищо за очакваното решение на Върховния съд дали парламентът трябва да се произнесе по официалното уведомяване на съюз и не е сигурно, че законодателите ще я подкрепят и на двата вота.

От страна на Евросъюза председателят на Европейския съвет Доналд Туск обобщи преобладаващата реакция в следния пост в Тwitter: "Печално развитие, сюрреалистични времена, но поне по-реалистично виждане за Brexit-а. 27-те от ЕС са единни и готови да преговарят след (задействане) на чл. 50".

Това, че доза реализъм се превръща в добре приета новина, може би е характерно за нашето време. Макар че Мей заяви, че Лондон излиза от общия пазар и настоя, че Великобритания ще сключва собствени сделки извън съюза, тя каза, че въпреки това ще се стреми да запази известен безмитен достъп до европейските пазари. Мей каза също, че ще се опита да постигне временни споразумения за финансови услуги и бизнес дейности след двегодишния срок, в който би трябвало да приключат преговорите за излизане от ЕС.

За съюза може да е трудно да приеме всичко това. Ръководителите му не коментираха много, придържайки се към практиката да се избягват преговори преди Великобритания да задейства процедурата за напускане. Висш чешки представител изглежда изрази мнението на мнозина, като допусна, че Мей продължава да се опитва да иска твърде много: "Планът на Обединеното кралство изглежда малко амбициозен - колкото може по-свободна търговия, пълен контрол над имиграцията. . . а какво ще даде срещу всичко, което получи?", написа в Тwitter Томаш Прауза.

/БТА/