Желания… Толкова много желания, а толкова малко шанс.

Ти ли сбърка, или аз? Имахме ли шанс, или всичко беше против нас? Любов ли беше, или сън?

Вървяхме заедно, ти и аз, пътят беше дълъг, но щастлив. Вървяхме заедно и вярвахме, че пътят е предначертан. Предначертан, но не за нас.

Беше ли за мен, или така вярвах само аз? Беше ли реалност, или сън?

Ти ли беше, или аз? Пътят ли ни раздели, или беше тя?

Мислиш ли за мен, вярваше ли в нас?

Ти, който не си за мен, вярвай пак в мен!

Аз вървя сама и пътят е трънлив. Ти не си до мен, с теб е вече тя.

Вече знам, беше само сън, красив и кратък. Ти не си за мен.

Аз съм силна и сама. Още плача, но не за теб.

Къде си днес, още ли си с мен? Ти си вече с друга, аз съм друга.

Любовта ни свърши, но желанието е още тук. Аз съм с теб насън. Ти не си за мен, аз вървя сама и пътят е щастлив.