Дойде време за поредния коледен текст. Красиви думи, пожелания, чудеса. Очаквания. Дойде време да превключим на коледно настроение, да си напишем сами късметите и да им повярваме. И за пореден път да очакваме коледно чудо. Все едно и съдбата прави намаление по Коледа.
...

Знам, иронизирам неща, за които съм писала с плам, сигурно остарявам. Но не е ли всяка година едно и също? Надига се коледният дух от буркана, поизтупваме някоя и друга вехта надежда и избухваме като по команда в извънредно вярване. Отвсякъде щръкват знаци „от съдбата“ и тръгваме да ги ловим като побеснели. Накрая събираме всички късмети, знаци и чудеса в пазвата и поемаме напред бодри и уверени в блаженството, което ни предстои. Само доволство оттук нататък и нито една сълза. Айде стига глупости!

Погледнах коледните си текстове от последните години – пълни с коледни чудеса, добри духове, всеопрощаващи ангели и плашещата увереност, че в чувала на Стареца има нещо съкровено и за мен. В чувала имаше великолепни подаръци за мен. Подаръци, които нямам представа с какво съм заслужила. За които благодаря всеки ден, всеки. Онова, Голямото, обаче, за което написах хиляди писма, все още го няма. Но аз не съм дете и няма да се тръшна насълзена пред елхата. Годината зад мен беше една от най-красивите. Писах. Пътувах. Учих. Грижих се. Обичах. Бях обичана. Открих силата си. Без да пускам слабостта. Нямаше чудо, но продължавам. Приключението си струва.

Тази година продължавам без очаквания и без коледен текст. Ако има чудеса, нека се случат без думи. Няма да остържа нощвите на надеждата, за да напиша поредния балон с топъл въздух, който ще обещава летене, а ще донесе падане.

Тази Коледа ще си я измисля сама. Тя ще бъде нова и неочаквана. Там, където е празно, ще нарисувам птица. Там, където е сърдито, ще ушия усмивка. Там, където е студено, ще завия с някой топъл спомен. И вместо пред камината ще посрещна Коледа пред палатката. Ще пусна пясъка да погъделичка врата ми и ще рия с краче за някоя красива кралска мида. И ще седна на скалите, за да чуя морето ми. Ще скоча от дървения кей, за да стана част от синьото. Ще се сгуша между две копринени дюни, за да уловя шепненето на рибарите. Ще направя салата от сочни розови домати на поляната и ще опека една камара палачинки, нека има за всички! Ще събера букет от лавандула и ще пия сангрия по средата на реката, където рибките са станали вече много големи. Тази Коледа няма да нося пуловер с еленчета и няма да готвя пуйки и сарми. Тази Коледа ще прибера всички пуловери и ще сготвя миди за Коледа. И ще ги полея с пенливо бяло вино от Португалия. И ще ям с ръце, по тънка бяла рокля на боси крака с мидени гривни около глезените.

Тази Коледа няма да си купя коледна звезда. Ще си купя минзухари. Знаете ли, че вече се продават минзухари? Няма да вадя зимните съдчета, нито свещниците с ангели и елени. Ще запаля всички лампички за пикник, с които се сдобих през лятото, ще напълня кошницата със сладоледи на пръчка и ще си направя пикник на покрива. Няма да пея коледни песни, а ще си пусна старите грамофонни плочи. И няма да изпратя китайски балон във въздуха, а ще напиша със син тебешир върху Млечния път: „Продължавам!“

Тази Коледа няма да се увивам с топло родопско одеяло, заслушана в тишината на коледните улици. Тази Коледа ще строша тишината, ще си направя карта на света – онзи, по който искам да мина, и ще планирам най-топлото пътуване. Тази Коледа няма да купя елха. Защото всяка година, докато я мъкна към вкъщи, си пожелавам (и вярвам!), че догодина няма да бъда сама в това... и така всяка година. Няма да си купя елха, защото не искам дърветата да бъдат отсичани. Няма да си купя елха, защото вече имам котка и куче, които ще направят от елхата супа от брокат и иглички. Няма да си купя елха, защото искам да си я нарисувам, искам да си я нанижа от мъниста, искам да си я сготвя във формата на целувчена торта. Тази година няма да тичам от мола до митницата за подаръци. Ще ги направя сама. Нека са смешни, нека са малки и глупави, но ще ги направя от сърце за всеки прекрасен човек, на когото искам да подаря. Тази година не искам подаръци. Който иска да ми подари, нека ми подари някое свое желание. Имам нужда да дам. Има толкова недадено в мен, че чак ми тежи.

Имам нужда да ти давам от тази до последната Коледа. Вземи го, ако можеш...

Тази година няма да правя заря над Родопите. Само ще си спомня за тях и ще озаря този спомен с топлината на една 40-годишна жена, която там някъде се научи да пораства. Тази година няма да има елха, коледни песни, коледни текстове и коледни чудеса. Чудото на това Рождество е достатъчно, за да бъдем честити. Тази година просто ще вляза в черквата и ще благодаря, че ни има. Че имаме дом, здраве, трапеза и сили да я напълним с вкусове и красота. Ще благодаря, че обичам.

Тази Коледа ще е различна. Нова, първа и рождествена. И нищо че харесвам старомодната Коледа. Пак няма да си дам най-хубавото от празника - онзи весел момент, когато на Бъдни вечер се ровим в хляба като малки тържествени кокошки в търсене на парaта, скрита от мама. Нито пък онзи притихнал момент, когато всеки признава нещо на себе си, загледан в пламъчето на свещта. Нито моя много личен момент, когато всички легнат, а аз отправя очи към безкрая. Това е моята Коледа. Не лампичките и еленчетата, не коледните щолени и базари. Само онзи тих миг – безмълвният ми разговор със Силата над мен. Докосването ми до смисъла на празника. В онзи миг между нощта и утринта на прага на Чудото всяка година докосвам надеждата. Това е онзи мъничък момент, когато аз съм момичето на Исус, а Той е толкова близо до мен, сякаш съм част от Рождеството.

И аз съм. И ти си.

Дали сме готови или не, никой няма да пита. Затова е по-добре да бъдем готови. Защото след Рождеството идва цял един нов живот. С неговите радости и начала, с неговите трудности и липси, с неговите нощи и дни, сили и слабости, горе и долу, напред и назад, да и не, ние и нищо. Колело е – не можеш да вървиш, без педалите отгоре да се спуснат надолу. После отдолу ги избутваш нагоре. Няма чудо, което да промени този ход. Дай Боже, догодина да сме още на пътя, преметнали чувалите с подаръци върху още по-крепки рамене, здрави, благодарни, по-добри, по-силни, по-празнични.