Признайте си! Не сте ли искали поне веднъж да се насладите на чувството да можете да поставяте ултиматум след ултиматум? И да се радвате на всички опити, които се предприемат за умиротворяване?
Е, американският президент Доналд Тръмп очевидно се забавлява много през тези дни с играта на ултиматумите – до такава степен, че в рамките на спора за наказателни мита с Европа постави нов краен срок.
Очевидно подобни хора го радват, защото само ден по-късно стана ясно, че американското министерство на финансите дава още месец, до 6 юни 2018 година, на Олег Дерипаска да продаде дяловете си в "Русал", En+ и ГАЗ. Преди седмица Дерипаска съобщи, че ще намали дела си в En+ и е готов да излезе от управлението. Източници на Bloomberg преди време обаче бяха категорични, че бизнесменът няма намерение да се откаже от "Русал".
Реакцията на германския министър на икономиката Петер Алтмайер е странна – нови умилквания пред американския президент.
Други политици в Берлин и Брюксел обаче започват да се чудят дали New York Times не е прав с предположението си, че президентът на страната само лае, но не хапе. А не може да отречем компетентността на медията по темите, свързани с Тръмп.
В редакцията на Times имат и почти 50-те въпроса, които специалният прокурор Робърт С. Мълър иска да зададе на шефа на Белия дом. Повечето от тях касаят отношенията на Тръмп с Русия и възможните манипулации на изборите в САЩ. Мълър например пита защо съветникът по сигурността Майкъл Флин и шефът на ФБР Джеймс Коми е трябвало да напуснат позициите си толкова рано.
Този път президентът не може да изтегли жокера с ултиматумите. „Най-опасните неверни думи са умерено изкривените истини", бе казал навремето немският професор по експериментална физика Георг Кристоф Лихтенберг. Макар изречени през Просвещението, дори и днес тези думи звучат актуално.
Oще подобни коментари четете в Investor.bg
