Пресата в САЩ и други страни поставя в центъра на вниманието си предстоящото встъпване в длъжност на Доналд Тръмп като американски президент. "Вашингтон пост" пише, че той е пристигнал вчера по оригинален начин в американската столица, където е говорил пред десетки хиляди хора на концерта край мемориала на Линкълн и се е отбил в свой хотел в центъра на града, където е възхвалил членовете на своята бъдеща администрация.

"Тръмп си е Тръмп и той не изостави нито един от своите стари навици 24 часа преди церемонията по полагането на клетва", коментира вестникът думите на бъдещия държавен глава, че кабинетът му е с най-високия среден коефициент на интелигентност и факта, че той е възвестил в Twitter пристигането си във Вашингтон.

Вестникът се пита дали Тръмп ще започне още днес да действа като държавен глава, или първият му работен ден в Белия дом ще бъде понеделник и припомня за множеството негови обещани действия в Ден първи - изграждане на стената по границата с Мексико, край на "войната срещу въглищата" и заклеймяване на Китай като валутен манипулатор.

"Вашингтон пост" си задава реторично и въпроса, който сега вълнува мнозина в столицата - дали Тръмп ще може да заличи настъпилото разделение в страната. "Не е ясно дали Тръмп, който победи отчасти чрез предизвикването на конфликти, ще избере да следва този пример", посочва вестникът.

Статия в "Чикаго трибюн" със заглавие "Какво може да се очаква от Доналд Тръмп" започва с декларацията на автора, че не го желае като съсед врата до врата, защото той е "много шумен, претенциозен и агресивно вулгарен". Авторът описва представата си как този съсед наднича през оградата, вижда ръждясалия грил, прави обичайната си намръщена физиономия и казва "Ужас!"

Обаче, ако Хилари и Бил Клинтън се нанесат от другата страна на нашата къща, продължава авторът, "аз ще бъда този, който ще поиска психиатрична помощ, преди да избягам в Канада, Белиз или може би Нова Зеландия и да стана отшелник, който лови пъстърва". Според журналиста мнозина американци се чувстват точно така и мнозина са точно на обратното мнение, но подчертава, че Доналд Тръмп е избран не за съсед, а за да бъде президент.

След изброяване на възможностите за последиците от изпълнение или неизпълнение на предизборните обещания на избрания президент статията завършва с констатацията, че след полагането на клетвата той ще бута в една посока, Конгресът и съдилищата ще бутат в други посоки, а избирателите също ще дърпат и бутат.

Лондонският "Дейли телеграф" обяснява причината за голямата дистанция между датата на избирането на президента на САЩ (в случая 8 ноември) и датата на церемонията по встъпването му в длъжност - 20 януари. До 1933 г. президентът е встъпвал в длъжност на 4 март, тоест цели четири месеца след изборния ден. С 20-ата поправка в конституцията този срок е бил съкратен на два месеца. Интервалът време позволява на дотогавашния президент да свърши нещо недовършено, а на идващия - да подготви политиката си за управление и да подбере кабинета си. Но главната причина за забавянето, смята вестникът, е да се позволи на изборния процес да продължи, макар и непряко. На 8 ноември избирателите гласуват не пряко за този, когото искат да е президент, а за т.нар. електори от своя щат, които да го представляват в избирателната колегия.

Варшавският "Жечпосполита" привлича вниманието към критерия, по който бъдещият президент на САЩ е подбирал членовете на своята администрация. Решението за нахлуването в Ирак през 2003 г. на Джордж У. Буш е било взето в компанията на двама-трима най-близки сътрудници, а по подобен начин е действал и Барак Обама. Така, според изданието, ако разбереш кой има най-голям достъп до президента, ще узнаеш каква ще е политиката на САЩ. Но в случай с Тръмп нещата не стоят така.

Той цял живот е бил бизнесмен, и са налице много данни, че той ще управлява държавата от Белия дом като бизнесмен. А в големия концерн основно значение има надзорният съвет. И след като го изслушаш, след като се запознаеш с понякога противоречащите си мнения, президентът сам взема окончателното решение. На тази логика се опираше процесът на подбиране на лицата за най-важните постове в САЩ след изборите на 8 ноември. В разговорите си с кандидатите Доналд Тръмп искаше да им покаже кой е шефът и това послужи за покоряването на предишни ключови опоненти, както и на хора, които се бяха самозабравили, пише "Жечпосполита".
 

/БТА/