Това, което регистрираме в национално представителното проучване през февруари, е, че няма съществена динамика по отношение на оценките за основните институции в България. Високите нива на положителна оценка към институцията на президента се запазват, но вече регистрираме същите стойности и по отношение на омбудсмана. Прави впечатление, че и при президента, и при омбудсмана най-възрастните групи са в най-голяма степен консолидирани около положителните оценки. От интерес ще е да наблюдаваме дали в следващите месеци именно институцията на омбудсмана няма да изпревари президентската. Оценките към министрите не търпят някаква съществена промяна.

Прави впечатление, че Красимир Каракачанов регистрира високи положителни стойности. По отношение на министъра на отбраната тези стойности могат да се обяснят с широко популярни теми, които той лансира в публичното пространство. Сред министрите, политически лица от ГЕРБ, които са с високо одобрение, са Томислав Дончев и Лиляна Павлова. Данните по отношение на Истанбулската конвенция показват, че тази тема действително доминира обществения дебат от началото на 2018 г. Половината от пълнолетните граждани декларират, че са запознати с темата, като не отчитаме разлика в натрупванията спрямо демографската разбивка по населеното място. Това говори за относително равномерно разпространение на темата из цялата страна, независимо от информационните източници. Привържениците на управляващото мнозинство са сред най-ангажираните по темата, а тези на ДПС в най-малка степен.

Регистрираме, че съотношението между подкрепящите и неподкрепящите приемането на Истанбулската конвенция е приблизително 3 към 1 в полза на тези, които са против. Възрастовите групи над 50 г. са сред респондентите, които в най-голяма степен са против приемането на този документ. Отчита се и висока степен на неангажираност по темата сред най-младите респонденти (18-29 г.). Не се наблюдават и разлики по отношение на разбивката по пол. Това може да се обясни и с факта, че в разгара на дебата около темата имаше две паралелни сюжетни линии, които интерпретираха документа.

Това спомогна документът да не бъде разпознат като “флаг на жените”, защитаващ ги от насилие. Електоралните нагласи към основните политически сили не бележат съществена динамика. Може да говорим за тенденция на относителна устойчивост в подкрепата за парламентарно представените политически партии. Полярните позиции по централната тема – Истанбулската конвенция, не са се отразили върху обществените отношения. При ДПС и “Обединени патриоти” също не се регистрира динамика. На практика може да говорим за известна статичност между двете антагонистични двойки – ГЕРБ и БСП, от една страна, ДПС и “Обединени патриоти”, от друга.